Преди 90 години, на 12 септември, е съставено 44-ото правителство на Царство България, начело на което застава Андрей Ляпчев.

Ляпчев е български политик с корени от Македония, изявен участник в Демократическата партия. Неговото правителство е второто в България, което продължава политиката по националния въпрос. Заради бежанския заем държавният външен дълг на България нараства, кабинетът се нужда от втори заем, за да стабилизира лева.

След настъпилото временно помирение в Демократическия сговор, в края на 1928 е сключен стабилизационен заем, с подкрепата на Обществото на народите (ОН). Основната цел на заема е да рекапитализира Българска народна банка, като подготви условията за възстановяване на конвертируемостта на лева. В следствие на подписаните бежански и стабилизационен заем се засилва икономическата зависимост на България от чужд капитал. От друга страна, двата заема действително облекчават платежния баланс на държавата и положението на БНБ, въпреки че голяма част от парите отиват за погасяване на стари външни задължения на страната. В същата година правителството на Ляпчев възстановява свободната валутна търговия.

Освен икономически, стабилизационният заем има и политическа цел, а именно обвързване с антисъветската политика на Англия и САЩ.

В политическата история на България Ляпчев три пъти заема поста на министър-председател в трудни за страната моменти. Член-учредител е на Македонския научен институт, а през 1910 година става първият български политик, номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.