Днес почитаме житието на Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец и отшелник. Заедно с Гаврил Лесновски и Прохор Пчински, той е сред най-известните последователи на свети Иван Рилски.

Не е известно от къде е родом, от житието му се знае, че дошъл от запад, според Иван Снегаров може би от Зета, в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Република Македония, му посочва търсеното от него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свети Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек.

Йоаким Осоговски умира на 16 август 1105 година. На тази дата Българската православна църква чества паметта му.

Години по-късно, на мястото на отшелничеството на Йоаким се заселва овдовелият свещеник Теодор от Овче поле, приемайки монашеското име Теофан. След като светецът му се явява, той открива чудотворните му мощи, които са положени в построената в негова памет църква. В 12 век култът на свети Йоаким става толкова популярен в Северозападна Македония, че около храма е изграден едноименният манастир. В манастира по подобие на житието на свети Иван Рилски е създадено житие на свети Йоаким, познато по по-късни преписи, както и служба на светеца.

Около средата на 14 век култът към свети Йоаким се разпространява и в източните български земи, а края на 14 век се пренася и в Русия.