Днес почитаме житието на Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец и отшелник. Заедно с Гаврил Лесновски и Прохор Пчински, той е сред най-известните последователи на свети Иван Рилски.
Не е известно от къде е родом, от житието му се знае, че дошъл от запад, според Иван Снегаров може би от Зета, в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Република Македония, му посочва търсеното от него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свети Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек.
Йоаким Осоговски умира на 16 август 1105 година. На тази дата Българската православна църква чества паметта му.
Години по-късно, на мястото на отшелничеството на Йоаким се заселва овдовелият свещеник Теодор от Овче поле, приемайки монашеското име Теофан. След като светецът му се явява, той открива чудотворните му мощи, които са положени в построената в негова памет църква. В 12 век култът на свети Йоаким става толкова популярен в Северозападна Македония, че около храма е изграден едноименният манастир. В манастира по подобие на житието на свети Иван Рилски е създадено житие на свети Йоаким, познато по по-късни преписи, както и служба на светеца.
Около средата на 14 век култът към свети Йоаким се разпространява и в източните български земи, а края на 14 век се пренася и в Русия.
Фактор
Не е известно от къде е родом, от житието му се знае, че дошъл от запад, според Иван Снегаров може би от Зета, в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Република Македония, му посочва търсеното от него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свети Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек.
Йоаким Осоговски умира на 16 август 1105 година. На тази дата Българската православна църква чества паметта му.
Години по-късно, на мястото на отшелничеството на Йоаким се заселва овдовелият свещеник Теодор от Овче поле, приемайки монашеското име Теофан. След като светецът му се явява, той открива чудотворните му мощи, които са положени в построената в негова памет църква. В 12 век култът на свети Йоаким става толкова популярен в Северозападна Македония, че около храма е изграден едноименният манастир. В манастира по подобие на житието на свети Иван Рилски е създадено житие на свети Йоаким, познато по по-късни преписи, както и служба на светеца.
Около средата на 14 век култът към свети Йоаким се разпространява и в източните български земи, а края на 14 век се пренася и в Русия.
Още от От редактора
Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината
Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена