Александър Йорданов*

Днес в Р Македония отбелязват 77-та годишнина от началото на т.нар.антифашистко въстание и народноосвободителната война срещу "българския фашистки окупатор". Датата се почита от правителството, парламента, Съюзът на борците срещу фашизма и общините в Прилеп и Куманово. Премиерът Зоран Заев ще почете паметната дата като положи цветя паметника-костница в Куманово.

На 11 октомври 1941 г. т.нар. „борци” от Първи прилепски "партизански отряд" нападат български полицейски участък в Прилеп и прерязват телефонните жици. Прилеп е град – символ на българщината. Достатъчно е да припомня, че в него преди 120 години е роден класикът на българската литература Димитър Талев. Още през 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Прилеп:
„Сега неговото население се състои от 1200 домакинства мохамедански и християнски, като последните са от български род и една част от влашки. През 1864 г. немският учен Хайнрих Барт след пътешествие в Македония издава книга, в която описва град Прилеп, в който освен турското население е имало и 11 000 българи.За македонци не споменава. И Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), през 1878 г. пише, че в Прилеп живеят 7 500 българи, 2 300 мюсюлмани, 500 гърци, 200 власи и 200 цигани. В 1890 година при публичен диспут в Санкт Петербург, видният прилепчанин Методий Кусев описва в речта си града като:„чисто български”. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Прилеп има 24 520 жители, както следва: 16 900 българи християни, 6200 турци, 480 власи и 960 цигани.

На 11 октомври 1941 г. група родоотстъпници комунисти предвождани от пратеника на Тито Лазар Колишевски (известен комунистически престъпник, на чиято съвест тежат убийствата на хиляди българи в Македония и който е пръв премиер на СР Македония) нападат полицейския участък в града. Днес тази антибългарска акция се чества като официален държавен празник в Р Македония. И това се прави демонстративно от същото правителство, което неотдавна подписа договор за приятелство и сътрудничество с България. От това следва, че този договор за македонците е поредното лицемерие, което още по-лицемерно бе прието и от българска страна. Но с лицемерие не се гради общо европейско бъдеще. С честване на нападения срещу българи, с обявяването на българите за фашисти и окупатори, не се подобряват двустранните отношения.Освен ако и властта в София няма също комунистически разбирания и език за историята.

Още повече, че днес македонската преса сравнява събитието от 11 октомври 1941 г. със „свободолюбивите традиции на македонския свободолюбив народ съдържащи се в Карпошкото, Разложкото, Кресненското и Илинденското въстание”, но също така и в „усилията за социално и национално освобождение вложени в Балканските войни и в Първата световна война”. 
Споменаването на всички тези събития като събития от македонската история, която е история на борби „срещу българския окупатор” показва нулевата засега стойност на подписания българо-македонски договор. Той просто не работи въпреки големите изхвърляния при официалното му подписване, както от българска, така и от македонска страна.

Във в. „Нова Македония” днес можем да прочетем, че „македонския народ самостоятелно се е преборил за своята свобода”. А от първите „партизански” отряди постепенно е създадена 110 хилядната „народоосвободителна армия„ с военни формации от най-висок ранг като корпуси и дивизии”.

Всичко това, включително и самият празник е абсолютна лъжа и провокация срещу България. Твърдя го като като бивш посланик на Р България в Р Македония. Твърдя го, защото съм го твърдял и като посланик и то публично, в медиите.В статии и интервюта оборвах аргументирано македонските лъжи за периода между двете световни войни. . 
Каква е била оттогава до днес политиката на нашето Външно министерство не знам, но е факт, че дори и след подписването на българо-македонския договор, в който съществува понятието „обща история”, медиите в Р Македония пишат днес за „злосторствата, които фашистките окупатори са вършели над цивилното население, за нанесените огромни икономически щети (абсолютна лъжа,защото данните говорят за икономически възход на градовете и селата Македония по време на тяхното освобождение от сръбска окупация в периода 1941-1944 г.).

Днес в парламента на Р Македония ще бъде тържествено връчена и държавната награда „11 Октомври“ за 2018 година. Нейни носители са проф. д-р Драги Михајловски, преводач и писател, Ристо Лазаров, писател и журналист, Петре Арсовски, актьорр и проф. д-р Александар Ставридис, хирург – уролог. Да им е честита наградата, но нека винаги да знаят, че 11 октомври е една брадясала комунистичска лъжа. А с такива лъжи няма и не трябва да има членство за Р Македония в Европейския съюз.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора