Константин Мишев

За първи път у нас посланиците на САЩ и Русия са жени. Дали е случайно,  че Кремъл изпрати    Елеонора Митрофанова тук? Или е опит  да бъде парирана изключително подготвената и успешна американка Херо Мустафа? Не е ясно. Но поне ще бъде интересно да наблюдаваме дипломатически танци на българска земя. Русия наистина вече не е световна свръхсила, но в България политическите, икономическите и разузнавателните позиции на Кремъл са в цветущо здраве. " Поживем - увидим" или " Time will tell". Едно е сигурно - задачата на г-жа Митрофанова ще бъде да убеди 

българските политически партии да танцуват кадрил

Рускинята Митрофанова и американката Мустафа

Quadrille е френски танц, който в края на 18 век става много популярен също в Англия, а малко по късно и в Руската империя. Четири двойки танцуват и непрекъснато сменят партньорите си. Така се е родило и понятието "дипломатически кадрил". Ту с един или една, ту с друг или друга. През онзи период в Европа държавите са  сменяли партньорите си като носни кърпи. Да живеят перманентно променящите се коалиции и в днешни дни. Както по света, така и у нас.

Рисунка на танца кадрил

Но да не се отклонявам от темата...
Четири пъти досега ръководител на американското посолство в София е била жена. И без да имам цел да правя феминистка пропаганда (днес е първият ден на Women's History Month)
е уместно да кажа, че в повечето случаи тези назначения се оказаха много сполучливи. Както от американска, така и от българска гледна точка. Писах за г-жа  Юджийн Андерсън, която ръководеше американската легация в началото на шейсетте години. 
 
Тя беше "the first". Не само първата американска пълномощна министърка в България, но и първата жена в историята, която е ръководила американска дипломатическа мисия.

Юджийн Андерсън, първата американска посланичка в историята

След промените може би най-трудно беше на американската посланичка Ейвис Боулън. Тя встъпи в длъжност по време на правителството на Жан Виденов и президента Желю Желев. Беше свидетелка на промяната и си тръгна от България, когато министър председател беше Иван Костов, а президент Петър Стоянов. Не познавам лично г-жа Боулън, но съм изучавал сериозно политическата кариера и позициите на нейния баща.

 Eйвис Боулън, посланичка на САЩ в България (1996-1999)

Няколко думи за   Чарлз Боулън и останалите пет американски дипломати, които спасиха цивилизацията в онези сталинистки години.
Въпреки участието на Америка в двете световни войни, чак в края на 40-те години на миналия век беше формулирана новата американска политика за активно участие в световен мащаб. Това направиха демократите, но тази политика се превърна в основа и на републиканските доктрини. Планът "Маршъл" за възстановяване на следвоенна Европа и подобни планове за победената Япония и други азиатски държави (възстановяването на Япония се нарича "Японското следвоенно икономическо чудо) бяха дело на правителството на демократа Хари Труман. По времето на същия президент беше създаден и отбранителният съюз НАТО. Но мозъчният тръст, който формулира новата американска външна политика, беше от хора, които добиват опит и високи позиции още при Франклин Делано Рузвелт. Те са група съмишленици и приятели, американски дипломати, наричани днес "шестимата мъдреци". За един от тях, Дийн Ачесън, държавен секретар(външен министър) на Хари Труман, се смята, че има по-голяма заслуга за Доктрината "Труман" от самия президент Труман и за плана "Маршал" от генерал Джордж Маршал. Джордж Кенън е друг от шестимата мъдреци. Неговата „ Дълга телеграма “ от Москва през 1946 година и публикуваната година по-късно статия „Причини за съветското поведение“ налагат тезата, че съветският режим е в същността си експанзионистичен, поради което влиянието му трябва да бъде „удържано“ в сферите от жизненоважно стратегическо значение за САЩ. Третият е Аверел(Аверил) Хариман, който още по времето на войната е специален пратеник на Рузвелт и прави дипломатически совалки между Чърчил и Сталин. Хариман е бил също министър на търговията, посланик в Лондон и Москва и губернатор на Ню Йорк. Един от двамата републиканци в тази група, които работят за демократически правителства, е Роберт Ловет, който достига до поста министър на отбраната, а другият е банкерът Джон МакКлой, който след войната ръководи Световната банка. Шестият е посланикът в Москва след Джордж Кенън, Чарлз Боулън. Той е именно бащата на американската посланичка в България през 90-те години, Ейвис Боулън.

Чарлз Боулън, един от шестимата "мъдреци" на американската външна политика

Като кореспондент на Радио "Свободна Европа" в Ню Йорк съм се запознавал с Джийн Кърпатрик и Маделин Олбрайт. Бяха посланички на Америка в ООН. Но това са онзи тип запознанства дето аз ги помня, а те не са имали представа с кого се запознават. 
Единствената американска посланичка с която се познавах сравнително добре лично беше Робин Чандлър Дюк. По времето на президента Клинтън тя ръководеше посолството на Съединените щати в Норвегия. Дълги години преди това г-жа Дюк беше активистка на движението на американските жени за право на аборт. Беше една от иконите на демократическата партия. Запозна ни Стефан Груев, авторът на "Корона от тръни". Робин и неговата съпруга Лил бяха приятелки от дълги години. Още от времето на Втората световна война. И двете са били като млади модели на големи модни компании. 

Робин Чандлър Дюк

Накрая за Шърли Темпъл. Детето-чудо на Холивуд. За разлика от повечето кинозвезди тя беше републиканка. За дипломацията я открива Хенри Кисинджър. По онова време той е специален съветник на президента Никсън по въпросите на националната сигурност. Кисинджър е изумен от знанията и анализите на Шърли Темпъл за Африка. 

Шърли Темъл пред сградата на ООН в Ню Йорк

По препоръка на Кисинджър, който вече е държавен секретар, президентът Джерълд Форд номинира, а Сенатът утвърждава Шърли за посланичка в Гана. По-късно тя ръководи дипломатическия протокол на Белия дом. Вече при президента Джордж Буш Шърли Темпъл е назначена за посланик на Съединените щати в Чехословакия. Това става месеци преди падането на Берлинската стена и освобождението на народите от Източна Европа. Но много преди това Шърли Темпъл е свидетелка на съветското нахлуване в Прага през 1968 година. След снимки във Виена тя отсяда в пражки хотел именно в нощта, когато съветските танкове окупират столицата на Чехословакия. Шърли вижда от прозореца на хотелската си стая как млади чехи и словаци лягат пред танковете на нашественика. 
В същия хотел тогава е британската група "Муди блус". Часове преди това музикантите са направили  филм в Прага с най-великото си парче "Нощи в бял сатен (атлаз)". 
Тук можете да гледате видеото на "Муди Блус".