Съчетала две знаменателни събития от нашата история, на тази дата си припомняме както героизма на нашите предци, така и тяхната саможертва в името на България
На 26 март отбелязваме Деня на Тракия – празник, който носи едновременно духа на триумфа и тежестта на трагедията. Датата е свързана с превземането на Одринската крепост през 1913 г., едно от най-големите военни постижения в новата българска история. Победата на българската армия по време на Първата балканска война е историческо доказателство за смелостта и бойния дух на нашия народ.
Но Денят на Тракия не е само повод за гордост. Той е и ден на паметта за стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно – през лятото на 1913 г. – са прогонени от родните си земи в Одринска Тракия от настъпващата турска армия.
Разорението на тракийските българи през 1913 г. е определяно като геноцид и етническо прочистване. Над 300 000 души са били принудени да напуснат домовете си, а между 50 000 и 60 000 са загубили живота си. Тези ужасяващи събития са описани както от българския академик Любомир Милетич, така и в доклада на Фондация „Карнеги“ за международен мир от 1914 г.
Днес, 26 март е не само символ на борбата за свобода, но и ден за преклонение пред паметта на загиналите. Тази дата е официален празник на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), обединяващ потомците на тракийските българи.
С постановление на Министерския съвет през 2006 г. 26 март е официално обявен за Ден на Тракия – ден, в който си припомняме както героизма на нашите предци, така и тяхната саможертва в името на България.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел