Днес църквата чества Възнесение Господне. Празникът, известен още като Спасовден, се отбелязва винаги в четвъртък, точно четиридесет дни след Великден.

Според библейските текстове след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден, в подножието на Елеонската планина до Йерусалим, той се въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. От там идва и името в народния календар на празника - Спасовден.

В традицията седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Смята се, че така им правят сянка на „оня свят”.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Денят е и празник на хлебарите и сладкарите.

Днес имен ден празнуват хората с имена Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.