На 21 януари (8 януари по нов стил) българинът отдава почит на своите баби акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него. Лекарите-акушери отбелязват празника на 21 януари, независимо че по църковния календар се води на 8 януари. За тези сърцати жени народът ни е отделил хубав празник в календара си и постоянна признателност в душата си. Бабите са откликвали на голямата майчина грижа на българката. Те са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис. Рано сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо) или на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре (колкото са капките, толкова да са берекетът и здравето), подскача нагоре (да са пъргави децата). Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея пара. Бабата връзва на детето мартеничка от бял и червен конец и паричка и също дарява детето с чорапки и ризка. На коляното на детето слагат малко сол да близне, за да няма разстройство през годината, или пепел, за да не го хващат бабици.

Бабата обикаля къщите, в които е бабувала, и къпе малките. Носи бяла и червена вълна, мед и просо. Бялата вълна представлява магическа благословия, за да доживее детето дълги години, червената – за да е здраво и румено, просото – за да пълнее, медът – да е работно като пчелата и да умножи човешкия род. След къпането маже децата с прясно масло и мед. Това е начинът, по който тя миросва малките. С мед и благослов бабата миросва и булките: „Да са сладки на мъжете си, както е сладък медът.“

Бабата акушерка слага празнична трапеза (като за сватба или кръщене) за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: прясна погача, кокошка, баница, шише вино… Веселбата е бурна, с пиперливи подхвърляния и закачки. Наричанията и припевките са свързани със сексуалния живот, зачатието, раждането. На места бабата, окичена с наниз люти чушки около врата, кади с керемида под полите на жените, за да раждат повече. Пеят се песни за семейството, любовта, честитите майки с многолюдна челяд. Бабата сее с решето просо на софрата, за да са плодовити жените. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и веселието става още по-буйно, с музика, игри и песни.

Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, нарича се „влечугане“. Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя шествието нараства. Невестите гледат да срещнат някой мъж, опитват се да го разсъблекат, искат откуп. Мъжете пък гледат да не се доближават много близо до шествието. Накрая обръщат коша с бабата в реката и я изкъпват хубаво или изсипват на главата ѝ само чаша вода. Вечерта на мегдана се вие общо хоро. Празникът завършва пред къщата на бабата, изпращат я, носят я на ръце, целуват ѝ ръка и дават дарове. Така изразяват своята благодарност и обич към тази жена.

Ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, ако вали сняг или дъжд. Предвещава плодородие през годината.