проф. Георги Фотев

За почтените  хора срещата с двуличието е много неприятно преживяване. Двуличието е отблъскващо и нараняващо. Има общества, в които то се среща често. Тези общества са неуютни. Това не са сантименталности. Меланхолията има своята естетика, но тя е безпътица. Човек се изгражда и самоизгражда като характер. Красотата е в характера.  Изграждането на характер в отровна социална среда е трудно. Зова за непримиримост, за бунт срещу двуличието.

Най-възхитителното в този свят е лицето на човека. Ако искаш да си пред лицезрението  на човечеството, което е във всеки ближен, взри се в лицето на ближния, който срещаш всеки ден и навсякъде. Гледай с вътрешното око. На него се открива непреходната красота.

Двуличието е измама. Двуличието е подлост. Двуличието е мерзост. Двуличието е прикритие на пустота, на нищото. Да, на нищото. Истината на битието блести само в човешкото лице. Двуличието заличава. Двуличието забулва страх. А страхът е най-големия порок, от който произтичат всички други пороци.

На върха на клетата ни държава се е настанило двуличието. Това е отчайващо. Но нямаме право на отчаяние. Нямаме нищо общо с бездушието към жертвите и разрушенията в Украйна. Те  не се дължат на природно бедствие. Те са на чудовището, на което двуличието иска да ни направи подлога. Чудовището е без човешко лице.