Отхвърлено е унгарското предложение за присъединяването на Сърбия в ЕС

Предложението на Унгария за преминаването към следващ етап на преговорите за присъединяване със Сърбия беше отхвърлено от голяма група държави от Европейския съюз, което прави невъзможно постигането на необходимото единодушие, предаде Дарик.

Дебатът се проведе по време на среща на посланиците при закрити врати.

Хърватия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Швеция бяха сред тези, които се противопоставиха на предложението, изтъквайки лошите  практики на Белград в областта на основните права, обтегнатите отношения с Косово и продължаващия отказ да се наложат санкции на Русия.

Предложението, внесено от унгарското председателство на Съвета на ЕС, имаше за цел да доближи Сърбия до отварянето на Клъстер 3 от процеса на присъединяване, който обхваща осем отделни глави, свързани с конкурентноспособността и икономическия растеж, като данъчно облагане, парична политика, заетост, митнически съюз и научни изследвания.

Сърбия вече беше отключила пет от тези осем глави, но през 2020 г. Брюксел промени правилата за създаване на тематичните клъстери, които сега трябва да бъдат отворени след изпълнението на редица предварителни критерии.

Според Европейската комисия Сърбия е „технически готова“ да започне преговори по Клъстер 3, като окончателното решение е в ръцете на държавите от ЕС, които трябва единодушно да одобрят всяка стъпка от процеса.

Групата на опозицията призна напредъка, постигнат от Сърбия в кандидатурата ѝ за членство, но настоя, че са необходими „конкретни резултати“, преди да се продължи напред, коментира неназован дипломат.

Основна точка на безпокойство около масата беше очевидната липса на съгласуваност на Белград с външната политика на ЕС, особено що се отнася до многобройните санкции, които блокът наложи на Русия, добави дипломатът.

Макар да изтъква стремежа на страната си към членството в ЕС, сръбският президент Александър Вучич заяви, че не се „срамува“ от поддържането на „много добри връзки“ с Москва.

„Никой в Европа не е съгласен с мен по този въпрос, но всички в Европа разбират моята позиция“, заяви Вучич през септември.

Белград е подложен на наблюдение и заради споразумението си за свободна търговия с Китай, което влезе в сила на 1 юли и незабавно премахна 60% от митата между двете страни. Не е ясно как страна със споразумение за свободна търговия с Китай може да стане част от ЕС, тъй като търговската политика на общността е единна.

Сърбия „поддържа отношения на високо равнище с Руската федерация и активизира отношенията си с Китай, което повдига въпроси относно стратегическата посока на Сърбия“, пише Комисията в доклада за разширяването, публикуван през миналия месец.

Политиката на Вучич наподобява тази на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който се разграничи от колегите си от ЕС и поддържа активни отношения с руския президент Владимир Путин и китайския Си Дзинпин.
„Мирната обиколка“ на Орбан през лятото, по време на която той посети Москва и Пекин, предизвика обвинения в нелоялност.

Продължаването на преговорите за присъединяване с кандидатите от Западните Балкани е един от основните приоритети на унгарското председателство на Съвета на ЕС, което ще приключи на 31 декември.