Отиде си Марина Влади, музата на Висоцки

Френската актриса с руска кръв, носителка на наградата за най-добра женска роля в Кан и последната голяма любов на Владимир Висоцки, почина на 88-годишна възраст, предаде БГНЕС.

Новината беше съобщена от семейството ѝ. С нея си отива цяла епоха на европейското кино - времето на Жан-Люк Годар, Орсън Уелс, Жан Деланой, Марко Ферери и Бертран Таверние. Но за милиони хора в Русия, Украйна, България и останалата част от бившия социалистически свят името ѝ завинаги ще бъде свързано преди всичко с Владимир Висоцки.

Дъщеря на руски емигранти

Марина Влади е родена на 10 май 1938 г. в Клиши, край Париж, като Катрин Марина дьо Поляков-Байдаров. Родителите ѝ са руски емигранти. Баща ѝ Владимир Поляков е оперен баритон, а майка ѝ Милица - балерина. След революцията семейството се установява във Франция. Четирите им дъщери избират изкуството за свой път и всички стават актриси или работят в телевизията. Марина е най-малката.

Тя започва да се снима още като дете. Постепенно от момиче с „руски“ тип красота се превръща в една от най-разпознаваемите млади звезди на френското кино през 50-те години. Пробивът идва с филма на Андре Кайат „Преди потопа“ (Avant le déluge, 1954), за който получава наградата „Сюзан Бианшети“, присъждана на млада актриса с обещаваща кариера.

От „Принцесата на Клев“ до Кан
Влади постепенно се освобождава от образа на красивата млада звезда и започва да търси по-сериозни роли.

През 1961 г. Жан Деланой я избира за ролята на Мадмоазел дьо Шартр в „Принцесата на Клев“ - екранизация по прочутия роман на Мадам дьо Лафайет. Две години по-късно идва най-голямото признание в кинокариерата ѝ. За ролята си в „Съпружеското ложе“ (Le Lit conjugal) на италианския режисьор Марко Ферери Марина Влади получава наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан през 1963 г.

Следват десетилетия работа с едни от най-значимите режисьори на европейското кино. Тя работи с Орсън Уелс във „Фалстаф“, с Жан-Люк Годар в „Две или три неща, които знам за нея“, с Бертран Таверние в „Нека празникът започне...“, а по-късно и с Еторе Скола в „Сплендор“. Влади участва в около сто филма, като през кариерата си преминава свободно между комерсиалното кино и авторските продукции.

И тогава идва Висоцки
Ако киното прави Марина Влади известна, Владимир Висоцки променя живота ѝ. Двамата се срещат през 60-те години. Той вече е легенда на театъра на „Таганка“ - поет, актьор и певец, чиито песни се разпространяват от човек на човек в СССР въпреки ограниченията на властта.

През 1970 г. Марина Влади и Висоцки се женят. Тяхната любов се развива от двете страни на Желязната завеса. Тя е във Франция, а той - в Москва. Пътуванията, телефонните разговори и срещите им са белязани от политическата реалност на епохата. Но за двамата границата между Париж и Москва се оказва по-лесна за преодоляване от разстоянието, разделящо обикновените хора.

Влади се опитва да помогне на Висоцки да напусне СССР, но това не се случва. На 25 юли 1980 г. той умира в Москва едва на 42-годишна възраст. За Марина това е загуба, която никога няма да се превърне просто в страница от миналото.

„Владимир, или прекъснатият полет“
Седем години след смъртта му тя публикува книгата „Владимир, или прекъснатият полет“ (Vladimir ou le Vol arrêté). Това не е просто мемоар за известен съпруг. Това е личният разказ на една жена за човека зад легендата - за любовта, самотата, зависимостите, славата и живота в страна, в която Висоцки е едновременно обожаван и преследван от системата.

Именно чрез Влади западният читател получава един от най-интимните портрети на Висоцки. Тя продължава да говори и да пише за него десетилетия след смъртта му.

Не само „жената на Висоцки“
Представянето на Марина Влади единствено като съпругата на Висоцки би означавало да се пренебрегне огромна част от живота ѝ. Тя е актриса с близо седем десетилетия професионален път. Има театрални роли, телевизионни продукции, пет музикални албума и тринадесет книги. В по-късните си години се посвещава все повече на литературата и сцената.

Влади е и обществено ангажирана жена. През 1971 г. тя е сред жените, подписали прочутия „Манифест на 343-те“, с който французойки публично заявяват, че са правили аборт - акт на гражданско неподчинение в борбата за неговото легализиране във Франция. Тя участва и в други обществени каузи и не се страхува да заема публични позиции по теми, които смята за важни.

Последната от четирите сестри

Смъртта на Марина Влади има и друг символен смисъл. Тя е последната от четирите сестри Поляков, които превръщат руското си емигрантско семейство в своеобразна артистична династия във Франция.

Сестрите ѝ Олга Варен, Одил Версоа и Елен Валие също оставят следа в киното и телевизията. Четирите дори играят заедно в „Три сестри“ на Чехов през 1966 г.

Така с Марина Влади си отива не просто звезда на френското кино. Отива си жена, родена в семейство на руски емигранти, превърнала се във френска кинозвезда, спечелила награда в Кан, работила с най-големите режисьори на Европа и преживяла една от най-известните любовни истории на XX век.

История, която започва в Париж, преминава през Москва и продължава дълго след смъртта на Висоцки.

Марина Влади беше много повече от „съпругата на Висоцки“. Но именно любовта им я превърна в незаличима част от неговата легенда, а него - в незаличима част от нейния живот. | БГНЕС