След 47 години изгнание, царицата посещава България на 50-годишнината от смъртта на своя съпруг, последният цар на България
Българската царица от третото ни царство си отива от този свят на 92 години - на 26 февруари 2000 г. във вилата си „Янтра” в Ещорил, Португалия.
Царица Йоана, с рожденото име Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска, е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (1900 – 1946 г.) и кралица Елена.
Младата Джована Савойска се омъжва за цар Борис III на 25 октомври 1930 г. В родината на своя съпруг, България, тя започва да се занимава с благотворителна дейност.
Със средства на царица Йоана е построен детски санаториум в Трявна и детска градина в Пловдив през 1937 г.
Йоана е любяща майка на две деца, наследници на цар Борис III Обединител - княгиня Мария Луиза и престолонаследника Симеон II.
След завземането на властта в България от комунистите на 9 септември 1944 г., царицата живее с децата си в двореца "Врана" до София.
Но когато през 1946 г. у нас се провежда референдум за или против монархията и обявяват, че повечето избиратели гласували за република, Йоанна и нейните деца трябва веднага да напуснат страната.
Първо те заминават за Египет, но през 1951 г. Франсиско Франко предлага семейството да се премести в Испания и царицата с двете си деца отива да живее в Мадрид.
След сватбата на сина си Симеон, царица Йоанна заминава за Португалия в гр. Ещуриал до Лисабон, където остава до смъртта си.
След 47 години изгнание царицата посещава България на 50-годишнината от смъртта на цар Борис III - 25 август 1993 г.
Умира на 92-годишна възраст. Нейното желание е да бъде погребана в Италия, в църквата Св. Франсиск - там, където е венчана за цар Борис III.
Още от От редактора
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции