Тези дни учени потвърдиха огромната значимост на находка, открита при археологически разкопки миналото лято.

При проучването на крепостта „Балък дере“ край ивайловградското село Хухла, там където „Арда“ напуска Източните Родопи, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София откри оловна пластина-амулет, прегъната през средата. При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич, с помощта рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината. Проучвателите внимателно я  разгънаха и установиха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки  на „Археологическо лято“ 22. 

Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в. Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление  прави  каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена  на молителите, а именно Никола и Павел. 

Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи - географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Все още остава открит въпроса как този артефакт е попаднал на крепостта?  

Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността  „Балък дере“  при българският поход към Цариград по времето на цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.  

Повече за археологическите находки на „Балък дере“ може да научете от репортажа на регионалната телевизия Etv Хасково. 

Автор: Катя Стайкова