18 Ноември, 2026

Откриха най-стария кратер, издълбан от метеорит отпреди 3,5 млрд. години

Снимка: EPA/BGNES

Смята се, че метеоритът, паднал в Северозападна Австралия, се е забил със скорост над 36 хил. км. в час, в резултат на което се е образувал кратер, широк над 100 километра. Той е могъл да изпрати отломки, летящи по цялото земно кълбо.

Австралийски учени откриха най-стария намерен метеоритен кратер в света, който може да промени разбирането за произхода на живота и на самата Земя.

Кратерът, открит в отдалечена част на Северозападна Австралия, „значително оспорва предишните предположения за древната история на нашата планета“, се казва в доклад на учените от университета Къртин, цитиран от АФП.

Изследователският екип е изследвал скалните слоеве в купола на Северния полюс „и е открил доказателства за голям метеоритен удар преди 3,5 милиарда години“.

„Преди нашето откритие най-старият намерен кратер от удар е бил на 2,2 млрд. години, така че това е действително най-старият известен кратер, откриван някога на Земята“, заяви съавторът на изследването професор Тим Джонсън.

Друг съавтор на проучването, професор Крис Къркланд, посочи, че откритието хвърля нова светлина върху начина, по който метеоритите са оформили ранната среда на Земята.

„Откриването на този удар и намирането на други от същия период може да обясни много за това как може да е започнал животът, тъй като удрящите кратери са създали среда, благоприятна за микробния живот, като например басейни с гореща вода“, каза Киркленд.

„Това също така радикално прецезира знанието ни за формирането на земната кора - огромното количество енергия от този удар може да е изиграло роля в оформянето на ранната земна кора“, добави той.

Смята се, че метеоритът се е забил в района със скорост над 36 000 километра в час, в резултат на което се е образувал кратер, широк над 100 километра, и е могъл да изпрати отломки, летящи по цялото земно кълбо, се казва още в изследването.

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)