Откриха първия паметник на княз Александър Батенберг

Първият у нас бюст-паметник на княз Александър Батенберг беше открит днес в държавното предприятие „Кабиюк“, недалеч от Шумен.  Проявата е в чест на 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, съобщава БНР. Той бе осветен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Монументът се е намирана там, където е била лятната резиденция на княза - мястото, където Батенберг взема решението да застане начело на Съединението, а след това го съобщава на войниците си в Марашката кория. 

Церемонията по откриването на паметника включваше и възстановка на срещата между владетеля и пратениците Сава Муткуров и Димитър Ризов. След разговора двамата пратеници Сава Муткуров и Димитър Ризов изпращат телеграма до Захари Стоянов, който ръководи Българският таен централен революционен комитет в Пловдив. Тя е с кодирания, но разбираем за чакащите новини от княза текст - "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол".

След последвалите събития между 2 и 6 септември, на 9 септември 1885 година, съпроводен от 2-и конен шуменски полк, княз Александър Батенберг, влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.

Инициатори за издигането на бронзовия бюст са членовете на Родолюбивия комитет „Кан Крум Страшний“ начело с Христо Драгозов. Той обясни, че е прието владетелят да се назовава Български по повод изписаното име на княза на паметника като Александър I Български.

"Както княз Александър е носил България в сърцето си, така и днес всеки от нас трябва да намери място за България в собственото си сърце" - казва Христо Драгозов.

Автор на бюст-паметника е скулпторът Бехчет Данаджъ. Той не крие, че от многото паметници, които е направил, бюст-паметникът на Александър Батенберг го е докоснал и развълнувал най-много.

Средствата за паметника са събрани чрез дарителска сметка и с подкрепата на общинската администрация, търговски фирми, граждани.