Според перуанското Министерство на културата, крепостта Такракульо се намира на приблизително 225 км от Мачу Пикчу, на скалист откос в планините
Археолози в Перу са открили цитадела на инките в Южните Анди, четири пъти по-голяма от Мачу Пикчу, със стотици структури и хиляди артефакти. Крепостта Такрачульо, според някои изследователи, е свързана с Анкокагуа, свещена цитадела, описана в колониалните хроники, но която остава неоткриваема, пише Ecoticias.
Според перуанското Министерство на културата, крепостта Такракульо се намира на приблизително 225 км от Мачу Пикчу, на скалист откос в планините. В продължение на десетилетия фермерите са пасли животни и са отглеждали картофи на това място, а едно каменно заграждение е било използвано за местните домашни чифтокопитни животни алпаки сходни с ламите.
Едно-единствено откритие обаче променя всичко. През септември 2022 г. археолозите откриват приблизително 3000 метални пайети, изработени от злато, сребро и мед, заровени преди стотици години и по-късно идентифицирани като декорации за церемониални дрехи, носени от елита на инките. Именно това прави откритието толкова значимо. Пайетите показват, че Такракульо не е бил отдалечено затънтено място, а церемониално и политическо пространство със съществено значение.
Освен това, Министерството на културата на Перу заявява, че доказателствата от Такракульо сочат три основни периода на развитие: 700–1000 г., 1000–1476 г. и 1476–1532 г. По същество Такракульо не е построен внезапно и след това изоставен. Той е растял, променял се и е бил използван повторно през вековете. Някои експерти твърдят, че Такракульо е всъщност Анкокагуа, свещената крепост на инките, спомената в много хроники – много характеристики съвпадат. Анкокагуа е описана в хрониките като свещена цитадела високо на плато южно от Куско, свързана с бунт и съпротива след испанското завоевание. Засега обаче това остана силна хипотеза и все още има много недокоснати райони на това място, които чакат проучване. | БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации