Откритие на учени е на крачка да възстанови водното минало на Марс

Международен екип от учени може да се е приближил с още една крачка към възстановяването на картината на водното минало на Марс и по-конкретно към определянето на количеството вода, което някога е могло да тече по повърхността му, съобщава уебсайтът "Knowridge".

В наскоро публикувано изследване екип, ръководен от Техническия университет на Дания, анализира изключително интересен метеорит с още по-интересно име – „Черната красавица“, известен с научното си обозначение Northwest Africa 7034 (NWA 7034).

Уникалното при „Черната красавица“ е, че това е единственият известен метеорит, произхождащ от марсианската кора. Смята се, че е бил изхвърлен в космоса при сблъсък преди милиарди години. Възрастта му се оценява на около 4,4–4,5 милиарда години.

Учените използвали комбинация от рентгенова и неутронна томография, за да установят дали древният метеорит съдържа следи от вода, известни в научната литература като хидратирани материали.

Рентгеновата томография позволила да бъдат идентифицирани най-плътните части на „Черната красавица“, като изследването се фокусирало върху желязото и силиция. Неутронната томография пък показала, че откритите при стандартните рентгенови изследвания „кухини“ всъщност представляват хидратирани материали.

„Неутроните са особено чувствителни към водорода“, обяснява д-р Дейвид Манес, учен от Института „Паул Шерер“ (PSI) и съавтор на изследването. Той е работил заедно с другия съавтор – д-р Андерс Кестнер, по извършването на неутронната томография в PSI. „В комбинация с рентгеновата томография не само успяхме да открием миниатюрни хидратирани минерали, но за първи път визуализирахме и по-големи, макроскопични залежи на водород.“

На практика изследователите са установили, че ранният Марс е разполагал с воден резервоар, достатъчно голям, за да взаимодейства с повърхността и кората на планетата. В резултат на това вода е проникнала и се е отложила в скалите на кората, които впоследствие са се превърнали в част от „Черната красавица“.

Учените отбелязват също, че тези материали са сходни с откритите в кратера Йезеро от марсохода на НАСА „Пърсивиърънс“. Така „Черната красавица“ добавя още едно важно доказателство към натрупващите се данни, че преди милиарди години Марс е бил значително по-топъл и влажен свят.

„Черната красавица“ разкрива редица подробности за древния Марс и водното му минало, но вероятно най-известният марсиански метеорит е Allan Hills 84001 (ALH84001), открит в Антарктида на 27 декември 1984 г. Едва през 1996 г. учените установяват, че той вероятно произхожда от Марс. Първоначално ALH84001 е бил определен като фрагмент от астероид – вид космически обект, който често се открива на Земята.

При изследването на ALH84001 учените откриват необичайни структури, за които предполагат, че могат да представляват следи от древен живот на Марс.

Публикуваното през 1996 г. изследване в списание „Science“ предизвиква огромен интерес по целия свят и дори става повод за официално обръщение на президента Бил Клинтън. Научната общност обаче бързо посочва, че въпросните структури биха могли да са се образували и в резултат на небиологични процеси.

Независимо от точния произход на тези структури, както „Черната красавица“, така и ALH84001 показват колко важно е да бъдат доставени директни проби от Марс на Земята, за да се намали зависимостта от изучаването на древни метеорити.

За съжаление, дългоочакваната мисия на НАСА и Европейската космическа агенция за доставяне на проби от Марс на Земята беше отменена от Конгреса на САЩ заради рязкото нарастване на разходите. Това означава, че всички проби, които марсоходът „Пърсивиърънс“ поставя в специални контейнери на повърхността на Марс, може в крайна сметка да останат недостъпни за учените.

Засега изследователите трябва да разчитат на метеоритите, за да разгадаят тайните на древния Марс. Планираната от Китай мисия „Тянвън-3“ обаче може да се превърне в първата, която ще достави проби от Марс на Земята – вероятно някъде през следващото десетилетие./ БГНЕС