Отнеха правомощията на район „Витоша“ за Боянското блато: граждани искат оставката на главния архитект Павел Янев
Столична община е поела от район „Витоша“ действията по казуса с Боянското блато, след като от юли районната администрация вече няма правомощия по случая. Това съобщава кметът на район „Витоша“ Зарко Клинков, цитиран от гражданското сдружение „Защита на Боянското блато“.
Междувременно организацията поиска незабавната оставка на главния архитект на района Павел Янев заради издадена виза за проектиране в територията на водното огледало и заради действията по друг строителен терен в непосредствена близост до блатото.
Според гражданското сдружение визата за проектиране е издадена за терен, който попада в самото водно огледало на Боянското блато. От организацията заявяват, че имат сериозни съмнения относно действията на главния архитект и настояват за персонална отговорност.
Клинков от своя страна посочва, че от юли район „Витоша“ вече не разполага с правомощия по казуса. По думите му районната администрация е започнала процедура за промяна на подробния устройствен план и необходимите действия са били подготвени, но последващите решения вече са в компетентността на централната Столична община и Направлението „Архитектура и градоустройство“.
Така казусът с Боянското блато отново стига до най-високото ниво на столичната администрация.
Градоустройственият парадокс остава
В основата на конфликта стои несъответствието между реалното състояние на терена, специализираните изследвания и действащите устройствени планове.
През август 2023 г. Басейнова дирекция „Дунавски район“ издаде заповед, с която определи границите на воден обект „Боянско блато“ в местността „Гърдова глава“. Министерството на околната среда и водите тогава посочи, че границите са определени въз основа на хидроложки изследвания и хидравлични изчисления, предоставени от Столична община. МОСВ съобщи също, че водният обект попада в границите на имоти, които са частна собственост.
Последва съдебен спор с част от собствениците на имотите. В решението си от юли 2024 г. Административният съд – София-град приема, че в разглежданите имоти са установени естествени водни обеми и блатна растителност. Същевременно съдът отменя заповедта на Басейнова дирекция поради материална незаконосъобразност, тъй като законът дава на директора на басейновата дирекция правомощие да определя границите на води и водни обекти, които са публична държавна собственост. Съдът приема, че в конкретния случай терените са частна собственост.
Именно тази правна особеност се превръща в един от ключовите проблеми пред окончателното уреждане на статута на територията.
Гражданските организации подчертават, че съдебното решение не означава, че теренът физически не представлява влажна зона. Напротив, в съдебните материали са описани естествени водни обеми и развита блатна растителност. Спорът е свързан с това кой орган има правомощие да определи границите на водния обект и как това да бъде отразено в устройственото планиране.
Блатото съществува, но плановете допускат строителство
Още по време на разглеждането на казуса в Столичния общински съвет през октомври 2025 г. главният архитект на София Богдана Панайотова посочи, че проблемът е свързан с несъответствията между кадастралните и специализираните карти.
По думите ѝ необходимо е водният обект да бъде нанесен в специализираната карта, а след това да се предприемат действия по промяна на подробния устройствен план. Панайотова посочи и възможността при установена очевидна фактическа грешка да бъде извършена служебна промяна, която да спре прилагането на действащия план в засегнатата част.
Проблемът е, че според действащия ОУП територията попада в жилищна зона с малкоетажно застрояване. Това е установено и в съдебното решение по делото за границите на водния обект.
Получава се своеобразен градоустройствен парадокс: теренът е предмет на хидроложки изследвания, общината е поискала определяне на границите му като воден обект, а в същото време устройственото планиране допуска застрояване.
Именно това несъответствие продължава да създава възможност за нови инвестиционни намерения и административни процедури.
Строителството край блатото вече беше спирано
Казусът не е нов. През 2025 г. граждани многократно сигнализираха за строителни дейности в непосредствена близост до Боянското блато и за действия, които според тях засягат речното корито и водния режим на територията. През ноември беше проведен и протест пред администрацията на район „Витоша“.
През януари 2026 г. Столична община предприе по-категорична мярка. На 28 януари кметът на София Васил Терзиев издаде заповед за незабавно спиране на строителството в имот с идентификатор 68134.1935.2440. Беше разпоредено и опразване на строителната площадка, както и прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването след изтичането на определения срок.
При проверка на място общинският строителен контрол е установил и дейности, свързани с изграждане на дренаж, за които не са били представени необходимите строителни книжа.
Тези действия показват, че спорът около Боянското блато не се изчерпва с абстрактен конфликт между устройствен план и природозащитни аргументи. Става дума и за конкретни строителни дейности, които вече са били обект на административен контрол.
След като район „Витоша“ вече не разполага с правомощия по случая, фокусът се измества към централната администрация на Столична община.
От сдружение „Защита на Боянското блато“ настояват за промяна както на подробния, така и на общия устройствен план, така че реалното състояние на територията да бъде отразено в градоустройствените документи. Организацията настоява и за окончателно решение, което да гарантира запазването на влажната зона.
Пред Столичния общински съвет още през октомври 2025 г. гражданската организация поиска частично изменение на ОУП и ПУП, съчетано със строителна забрана. Тогава адвокат Веселин Тончев посочи, че подобно искане е било отправяно още през 2021 г.
В същото време въпросът за собствеността остава отделен от въпроса за устройственото предназначение. МОСВ още през 2023 г. изрично посочи, че определянето на границите на водния обект не засяга правото на собственост на заинтересованите лица.
Това означава, че трайното решение на казуса вероятно ще изисква съчетаване на няколко процедури – отразяване на водния обект и неговите граници, промени в устройствените планове и уреждане на отношенията със собствениците на засегнатите имоти.
Гражданите искат и оставката на Павел Янев
На този фон сдружение „Защита на Боянското блато“ поиска оставката на главния архитект на район „Витоша“ Павел Янев.
Мотивът на организацията е свързан с издадената от него виза за проектиране в района на водното огледало, както и с действията му по друг строителен терен в непосредствена близост до блатото. От сдружението твърдят, че в съседния терен е имало строителни дейности в речно дере и поставяне на тръби, за които са подавали сигнали до институциите.
Тези твърдения са позиция на гражданската организация и не следва да се приемат като установено нарушение или доказана вина на главния архитект без съответните проверки и административни или съдебни актове.
Факт е обаче, че спорът вече има и персонално измерение. Гражданите настояват не само за промяна на устройствените планове, но и за проверка на решенията, вземани от районната администрация по време на процедурата.
Следващият ход е на Столична община
Боянското блато се превърна в един от показателните казуси за сблъсъка между действащото градоустройство, частната собственост, екологичните функции на терена и необходимостта София да управлява рисковете от наводнения.
Общината вече е предприемала действия за спиране на конкретно строителство. Въпросът, който остава нерешен, е как тези действия да бъдат превърнати в трайно градоустройствено решение.
Отговорността вече е концентрирана в централната администрация на София. Именно там трябва да бъде намерен законовият механизъм, чрез който действителното състояние на Боянското блато да бъде отразено в устройствените планове и да се прекрати противоречието между съществуващата влажна зона и устройственото предназначение на територията.
А за гражданската общност битката продължава с ново искане – освен трайна защита на Боянското блато да бъде потърсена и отговорност за решенията, които според тях са позволили на строителният натиск да продължи.
Още от Улицата
„Това не е реставрация, а изтърбушване“: „Възраждане“ протестира срещу ремонта на Шипка
Депутатът Ангел Янчев постави въпроса за финансирането на ремонта на знаковия исторически монумент и заяви, че очаква отговор от премиера Румен Радев
Бивш топ дипломат на САЩ е новият шеф на "Америка за България"
Родерик Мур сменя пенсионираната след десетилетие начело Нанси Шилър, като носи зад гърба си 35-годишна история и дипломатически опит в България
Криза с противогрипните ваксини: Аптеките и лекарите чакат доставки
Липсата на ваксини в аптеките се дължи на забавяне в производството на самия препарат за Северното полукълбо