"През 2016-а бяха заложени всички въпроси, на които ще намерим отговор през 2017-а. Тя беше един етап преди кулминацията. Развръзките ще наблюдаваме през 2017-а – ключови избори на ключови места в ЕС. Ще видим и какви ще са действията и на Доналд Тръмп", коментира пред БНТ изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. 

"Ако 2015-а беше затишие у нас, а бурен свят навън, то през 2016-а бурното се пренесе и у нас. Надявам се 2017-а да е по-малко бурна. Поне до момента българското общество показва, че е здраво стъпило на земята и не се лашка в много крайности на фона на изстъпленията в други общества на Запад и на Изток. България засега е късметлия! Целият регион около нас е размирен, а Западният свят като че ли направо полудя. На този фон ми се струва, че България ще има мъдростта да запази този късмет", прогнозира Симеонов и предупреди, че ако някой потърси политическа полза от сагата с машинното гласуване, това може да хвърли сянка на съмнение върху изборите. 

Други фактори, които могат да хвърлят такава сянка на съмнение, са, че в обществото се е върнало усещането за наличието на две големи политически сили, което "много настървява спора между тях". 

След изборите обаче ситуацията може да изисква компромисни и непопулярни решения. 

Ултиматумът на Слави Трифонов и очакваното съдебно решение също могат да хвърлят съмнения на изборите:

"Това, което искрено се надявам, е да не се случи някаква пропагандна война на тази тема, да не се случи някаква дезинформационна кампания. Виждате какво ожесточение се случва около смяната на областни управители.

Последните президентски избори бяха "по-скоро спокойни" и на този фон би било глупаво да се търсят "бързи политически ползи от предполагаемите неудачи на изборния процес", смята Симеонов.

Казвам "предполагаеми", защото машинното гласуване може да се реши, смятам все още има време, включително и технологично, но това, което не може да се гарантира, е дали политиците няма да се опитват да спекулират с това. Те вече го правят.

Не знам дали изборите отиват към Конституционния съд, но е достатъчно да минат пред съда на обществото, да остане един горчив привкус, трайно да се наложи една щампа. Достатъчно е някой да е по-гласовит, да излязат няколко заглавия като: "Пълен провал в машинното гласуване", просто да се наложи единият разказ. Тук ще имаме борба на разказите, борба на интерпретациите. Ще имаме информационна война", смята той.

Социологическите данни сочат, че Реформаторският блок е единствената политическа сила вдясно, която има шансове да влезе в НС, но само "при добра работа". 

"Струва ми се, че партията на Христо Иванов по-скоро всмуква ресурс и симпатии от г-н Радан Кънев и неговата формация. Тоест, г-н Кънев, в настоящата ситуация, е по-скоро един от губещите, защото някак си остана в междинна позиция. Що се отнася до Касим Дал и НПСД, по-скоро ми се струва, че влизаме в друг разговор, който засяга етническо, външнополитическо пространство, където се случват доста тревожни неща. От днешна гледна точка НПСД и ДОСТ също трудно биха прескочили парламентарната бариера, но там специално трябва да гледаме изселническия вот. Тук социологията трудно може да определи влиянието. Все пак трябва да си даваме сметка, че тази коалиция има и една друга цел – да ерозира подкрепата за ДПС. Това пространство ще става все по-интересно", прогнозира Симеонов.

Симеонов изтъкна, че досега, когато силите на основните политически сили са били наглед изравнени, избирателите са виждали мотивация да отидат до урните и да "наклонят везните". 

Обикновено това е ставало в полза на ГЕРБ, но ситуацията сега е различна, тъй като формацията на Борисов за първи път е загубила избори. 

"Централният въпрос в българския политически процес в момента са "Обединените патриоти", убеден е експертът, според когото "обществото ни вече е националистическо":

Освен въпросът кой ще вземе първия мандат след предсрочните избори, все по-актуален е и въпросът кой ще вземе третия. 

"Ако това са патриотите, то и БСП, и ГЕРБ биха се замислили да ги подкрепят", убеден е Симеонов.