Пълен абсурд е, че днес можеш спокойно да си купиш яйца, произведени в условия, които приличат повече на сцена от филм на ужасите, отколкото на регламентирана птицеферма. Такава е историята със с. Крамолин, където кокошките не просто снасят – те оцеляват, доколкото могат, сред гниещи трупове, фекалии и канибализъм, докато някой някъде лепи етикет „годно за консумация“ и го праща към големите вериги, включително в София.

Случаят с „Фермата от Ада“ не е просто поредният скандал, а учебникарски пример как институции спят зимен сън за безобразия в  държавата. Четири години организацията Невидими животни снима, документира и сигнализира, докато институциите в лицето на БАБХ или не виждат, или не искат да видят реалността. Едва след като кадрите стават публични, изведнъж се оказва, че „има нарушения“ – колко удобно.

А междувременно яйцата пътуват - от клетките с мъртви птици и плъхове – директно до щандовете. Защото в България контролът често идва след скандал, а не преди него.

Сега има досъдебно производство – тежка артилерия от членове на Наказателния кодекс, обещания за справедливост и стандартното „ще се разследва“. Въпросът е друг: колко още „ферми от ада“ работят на светло, докато някой не ги заснеме? И колко „смотаняци“ трябва да си затварят очите, за да се стигне до подобен абсурд?