Жития на светците
13 март
Свети Никифор е роден по времето на император Константин V Копроним. Започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напусна своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. бива снет от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.
Още от Вяра и демони
Прегръдката на кръста – трофеят на победата
Седемнадесет столетия под знака на най-висшия символ на християнството
Празнуваме Неделя преди Въздвижение на Светия кръст Господен
Денят насочва мислите към Светия Кръст, но не като предмет на наказание, както е бил по времето на Римската империя, а като символ на безкрайната Божия любов, на Божието дълготърпение и спасение на човечеството
БПЦ забрани на архимандрит Никанор да върши свещенослужение 60 дена
Когато един митрополит използва предоставената му от каноните и Устава на БПЦ административна власт по начин, който заобикаля самите ограничения, поставени от Устава, той в крайна сметка подкопава собствената си власт като епископ, коментира hristianstvo.bg