Исторически край: Литва сряза последния енергиен кабел с Русия
Литва официално и физически прекъсна последната си енергийна връзка с Русия. В ход, определян като ключов за националната сигурност, страната завърши демонтажа на електропроводите, които я свързваха с руската енергийна система. Това е кулминацията на дългогодишни усилия за постигане на пълна енергийна независимост и интеграция с континентална Европа.

Литовският електропреносен оператор "Litgrid" потвърди, че всички участъци от трансграничните електропроводи, свързващи Литва с Калининградска област, са премахнати.

"След приключване на всички дейности по демонтажа ще се освободим напълно от ненужната инфраструктура, което допълнително ще засили нашата енергийна независимост", подчерта Рокас Масиулис, главен изпълнителен директор на "Litgrid".

Наследството на съветската епоха: Пръстенът БРЕЛЛ
За да се разбере значението на този ход, трябва да се върнем към съветската епоха. Електропроводите, които току-що бяха демонтирани, са част от т.нар. пръстен БРЕЛЛ – енергийна система, създадена по времето на СССР, която обединява Беларус, Русия, Естония, Латвия и Литва.

Тази мрежа е проектирана така, че да интегрира балтийските републики в съветската енергийна система, правейки ги силно зависими от контролния център в Москва. След разпадането на СССР и присъединяването на балтийските държави към ЕС и НАТО, тази зависимост се превърна в сериозен риск за националната сигурност. Тя даваше на Русия мощен инструмент за политически шантаж и натиск.

Специалният случай "Калининград" и ефектът от премахването
Връзката с Калининград беше от особено стратегическо значение. Калининград е руски ексклав, географски отделен от основната територия на Русия и заобиколен от Полша и Литва. Досега стабилността на неговата електропреносна мрежа силно зависеше от връзките, преминаващи през литовска територия.

Ефектите от премахването на тези линии са двупосочни
За Литва и балтийските държави, това води до пълна енергийна сигурност. Премахва се всякаква възможност Русия да дестабилизира енергийната им система или да "изключи тока" като форма на хибридна война. Техническа стабилност, като позволява синхронизацията с много по-голямата и по-стабилна континентална европейска мрежа (CEN) осигурява по-голяма надеждност на доставките.
Пазарна интеграция, возеща до пълноценно участие в европейския енергиен пазар, което позволява по-голяма гъвкавост и конкуренция.

За Русия и Калининград:

• Изолация на Калининград: Ексклавът вече трябва да разчита изцяло на собственото си производство на електроенергия (предимно от нови газови централи) и на потенциални бъдещи връзки с Русия по море, което е технически сложно и скъпо.
• Загуба на влияние: Русия губи ключов лост за влияние в региона, който използваше в продължение на десетилетия.

Новата ера: Синхронизация с континентална Европа
Демонтажът на физическите връзки е финалният етап от един много по-мащабен процес. Още на 8 февруари тази година Литва, Латвия и Естония завършиха процеса на откъсване от руската енергийна система и се синхронизираха с мрежите на континентална Европа.

Както подчерта тогава естонският премиер Кая Калас, този ход ще попречи на Русия да използва енергетиката като оръжие за изнудване срещу балтийските държави.

Макар подготовката за тази стъпка да отне години и да беше свързана със значителни финансови инвестиции, геополитическата реалност след руската инвазия в Украйна ускори процеса. Днес, с премахването на последните стълбове и кабели, Литва не просто модернизира своята инфраструктура – тя символично и физически завършва своето отделяне от съветското минало и затвърждава мястото си в обединена и сигурна Европа.