Памет за Таньо войвода и четата му, които слизат на българския бряг по общ план с този на Ботев

Всяка година от 30 май до 2 юни из България върви вече станалият традиционен поход "По стъпките на четата на Таньо войвода". Ала повечето хора все още знаят малко за този велик българин, някои не знаят нищо. Не трябва да е така... Слава Богу, има хора, които се грижат да извадят името му от забравата, да припомнят делото му и това на неговите юнаци

Областният управител на Търговище Митко Стайков беше сред гостите при посрещането на участниците в Националния поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“.Над 350 млади четници преминаха през градовете Тутракан, Исперих, Разград и пристигнаха в Попово, където се включиха в традиционния преглед на маршовата и патриотична песен. 
32 издание на Националния поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“  завършва днес на Керчан баир край поповското село Светлен. Негов организатор от години е столичният зъболекар –д-р Анатоли Кънев. Походът започна с "дебаркиране" на дунавския бряг при тутраканското село Пожарево на млади четници започна 32-рият поход "По стъпките на Таньо войвода". 

Младите патриоти разиграха възстановка на събитията от 17 май 1876 г., когато четата на Таньо войвода стъпва на българския бряг.
Таньо войвода е близък съратник на Христо Ботев, с когото изработват общ план за действие. Двете чети слизат на различни места на българския бряг . Нека наистина не забравяме подвига  на този достоен българин и  юнаците му.

Таньо Стоянов Куртев наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски, е роден на 5 април 1846 г. в гр. Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град. Именно Васил Левски го определя за апостол в Търговишко, Омурташко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно на 15 ноември 1872 г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелство, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14 февруари 1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб – до Сулина и Браила. През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с Панайот Хитов.

По предложение на Никола Обретенов и Христо Ботев, Таньо отвежда момците от Турну Магуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с. Пожарево – Тутраканско. Съдбата на двете чети е сходна – първоначален ентусиазъм, момент на съмнения, лутане, сражения и разгром. Двамата войводи загиват, за да осветят два върха от историята на България – Околчица и Керчан баир.