31 март 1923 г. може да бъде записан като паметна дата на входа на Съдебната палата в София. В този ден Трети Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война, шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите — от 10 до 15 години лишаване от свобода.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. Въпреки това на днешната дата преди 97 години е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 г. е амнистиран. Всъщност по време на политическата си кариера Радославов попада в затвора и като министър на вътрешните работи в двете правителства на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година някой си софийски съдия Георги Ив. Капчев има смелостта и го осъжда на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията.

45 години комунистическата върхушка ни убеждаваше колко лошо и прогнило било българското буржоазно общество, а се оказва, че тогава съдът и прокуратурата са били наистина независими и са вкарвали в затвора министри, премиери и държавни чиновници за най-малки провинения. Историческа справка показва, че след Освобождението до 1944 г. пет премиери са лишавани от свобода и една дузина министри са били осъдени за престъпления срещу държавата.

След това 45 години настъпва комунистическата „справедливост” на Тодор Живков, когато за престъпления силните не деня не бяха съдени. Вместо това  сваленият от един пост големец бе назначаван на по-висок, или в най-лошия случай – го пращаха посланик в някоя далечна страна.

За жалост и през тези повече от 30 години уж демокрация българите се нагледаха на какви ли не извращения от управниците си. Но и досега няма нито един осъден за корупция и накърняване интересите на народа - министър, премиер или политик. Тяхното пребиваване във властта се оказа начин за забогатяване и ограбване, защото Темида се оказа безсилна и не успя да издаде дори и една ефективна присъда.