31 март 1923 г. може да бъде записан като паметна дата на входа на Съдебната палата в София. В този ден Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война, шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите — от 10 до 15 години лишаване от свобода.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. Въпреки това на днешния ден преди 92 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 г. е амнистиран. Всъщност по време на политическата си кариера Радославов попада в затвора и като министър на вътрешните работи в двете правителства на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година някой си софийски съдия Георги Ив. Капчев има смелостта и го осъжда на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията.

45 години комунистическата върхушка ни убеждаваше колко лошо и прогнило било българското буржоазно общество, а се оказва, че тогава съдът и прокуратурата са били наистина независими и са вкарвали в затвора министри, премиери и държавни чиновници за най-малки провинения. Историческа справка показва, че след Освобождението до 1944 г. пет премиери са лишавани от свобода и една дузина министри за престъпления срещу държавата.

В следващите 45 години комунистическата „справедливост” на Тодор Живков се изразяваше в това - сваления от един пост големец да го назначи на по-висок, или в най-лошия случай - да го направят посланик.

За повече от 30 години уж демокрация българите се нагледаха на какви ли не извращения от управниците си, но няма нито един осъден за корупция и накърняване интересите на народа - министър, премиер или политик. За тях пребиваването във властта се оказа начин за забогатяване и грабеж, а Темида не успя да издаде дори и една ефективна присъда.