Това, което седи на дневен ред, е свързано с начина, по който ще се носи отговорност в тази потенциална бъдеща коалиция. Чухме идеята – всяко едно министерство да бъде поверено изцяло на някои от коалиционните партньори. Остана неясна ролята на премиера – ще има ли той механизми, през които да търси ясна политическа отговорност за решенията, които се взимат. Ще има ли механизми, през които да контролира изпълнението на дневния ред? Този коментар направи в ефира на БНР политологът Христо Панчугов.

"В някаква степен е добре, че има различни споразумения, тъй като те ще заявят ясно коя партия с какви реформи се ангажира. Това обаче няма да ни каже какво е отношението на тази партия към другите реформи.

Да приемем хипотетично, че имаме ситуация, в която в някое министерство се случват неща, които останалите коалиционни партньори не биха приели. Каква е функцията на премиера в тази ситуация? Много е важно потенциалният бъдещ премиер да поеме контрол за това какво се случва от тук нататък. Той не трябва и не може да има единствено функцията на медиатор между четири различни политически субекта, ако не бъде ясно кой носи политическа отговорност и кой задава политическата посока."

Според политолога когато се говори за приоритети е добре те да бъдат ясно назовани

"Управлението не е избор от някакво меню. То е, първо, отговор на въпроса – какъв проблем се опитва да реши всяка една политика. Необходимо е партиите, които ще участват в управлението, да дадат ясен отговор на въпроса – кои са проблемите, които ги обединяват и дали те имат общо решение, или напротив – ще се разминават.

Най-важният въпрос е какви ще са приоритетите на едно потенциално бъдещо управление. Видяхме прозрачни преговори, в рамките на които се чуха откровено безумни идеи. Потенциалният бъдещ министър-председател следва да зададе ясен политически дневен ред и вероятно той ще стане в някаква степен по-видим, когато официалният текст на различните споразумения бъде показан."

Христо Панчугов коментира и казуса с вестник “Труд“.