На бреговете на малкото солено езеро в Славянск, където лечебните води осигуряват момент на утеха от вихрушката на насилието на източните фронтове само на няколко мили разстояние, разговорите за сделка за земя с Украйна на петъчната среща на върха за Аляска изглеждат мрачни и сюрреалистични.

„Чувствам се сякаш просто се отдалечавам от тази реалност“, каза местният журналист Михайло между потапянията във водата, от пясъците на езерото, над които се вижда голямо бетонно бомбоубежище (заради обстрела наблизо), което Михайло шеговито нарича „Солт Лейк Сити Славянск“, пише CNN.

Но предложението на Кремъл към специалния пратеник на САЩ Стив Виткоф да размени прекратяване на огъня за части от Донбас, които Русия не е завладяла, означава, че този град и онези край него биха могли внезапно да станат територия на Москва. И дори на този тих плаж такава мисъл предизвика това, което Михайло нарича „паника“.

„Много от приятелите ми искат да останат тук и всички ще трябва да си тръгнем“, каза той. „Но честно казано, не мисля, че това ще се случи.“ 

„Това, което Тръмп направи погрешно, е, че го извади от блатото – извади го и каза: „Владимире, искам да говоря с теб. Просто те харесвам“, илюстрира Михайло. „Не го интересуваше, че всеки ден умират украинци.“

За Людмила, която се придвижва към водите в инвалидна количка с ръчно задвижване, соленото езеро е кратък момент на облекчение от нараняванията ѝ, получени от стъпването върху противопехотна мина преди две години. Това е ежедневна болка, която я кара да не се впечатлява от дипломацията.

„Ето, те лъжат“, каза тя, махвайки пренебрежително с ръка. „За тях всичко е спектакъл. Решават едно, казват друго и правят трето. Това винаги е било политика.“

Превод: Faktor.bg