Анализаторът Момчил Дойчев направи списък с парадоксите на българското политическо съзнание. Той описва накратко основните разминавания между желанията на гласоподавателите и последващите критики, които следват. Политологът посочи някои от главните парадокси в националната ни психология:

Българите обичат свободата, но чакат някой друг да ги освободи.

Българите вярват, че са свободни, но са готови да коленичат пред всеки „освободител“.

Българите харесват свободата, но не спазват либералния правов ред.

Българите не обичат да спазват законите, но за да не ги спазват казват, че закони няма.

Българите не харесват закононарушителите, но са готови да им се подчинят.

Българите са индивидуалисти, но чакат някой друг да се грижи за тях.

Българите мразят държавата си, но искат тя да им помага всеки път.

Българите вярват, че всеки успял българин е мошеник или крадец, но нямат нищо против с мошеничество и кражби да успеят.

Българите окайват своята съдба, но не правят нищо да я подобрят.

Българите не обичат политиците, но всеки иска да е поне министър-председател.

Българите харесват демокрацията, но не вярват на демократичните институции.

Българите не вярват в честността на изборите, но въпреки това гласуват.

Българите мразят всяка власт, но нямат нищо против да се отъркат в нея.

Българите не вярват в партиите, но гласуват за тях.

Българите мразят политическите измамници, но най-често на тях предоставят властта.

Българите искат промяна, но ако може без да си мръднат пръста.

Българите вярват в суеверия, предразсъдъци, митове и легенди, но и в това, че са най-интелигентни след евреите.