Парламентът прие Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г. От гласувалите 177 депутати 131 бяха "за", един - "против", а 45 се въздържаха.

В доклада се посочва, че през миналата година в комисията са постъпили общо 166 сигнала, по които са образувани производства. Комисията е изготвила 162 проекта на решения по същество и за прекратяване и е наложила глоби, санкции и отнемане на имущество по наказателни постановления в размер на 173 511 лв. Комисията е постановила 14 решения, с които установява конфликт на интереси; 87 решения, с които не установява конфликт на интереси; 61 решения, с които прекратява производството.

През отчетния период комисията е продължила работата и по производства, образувани по отменения закон, като по тях са наложени санкции в размер на 34 027 лв. Общо през 2019 г. (по реда на двата закона - отменения и действащия) комисията е приела 222 решения за внасяне на искове за налагане на обезпечителни мерки в съдилищата на страната в размер на 848 385 935,79 лв. и с предложено за обезпечение имущество на стойност 653 388 252,94 лв. За този период в полза на държавата са отнети 37 недвижими имота и 119 моторни превозни средства.

Срещу доклада възразиха депутати от БСП. Критиките им бяха в посока неефективност на действащия антикорупционен закон. Въпреки работата на комисията за периода нивата на корупция в страната продължават да са високи, посочи Кристина Сидорова от БСП. С един недобър закон няма как да имаме добре работеща комисия, допълни тя. Според нея действащият закон не работи, доказателство за което били данните на "Трансперънси интернешънъл", според които България е на 74 място в света по индекс за възприятие на корупцията. В доклада отсъстват скандалите от миналата година - апартамент гейт и терасата на предишния председател на комисията Пламен Георгиев, посочи тя. По думите ѝ има разминаване между искове за отнемане на имущество и реално отнетото такова. Според Милко Недялков от БСП в доклада няма анализ и насока за борба с корупцията. Колегата му Крум Зарков допълни, че концептуално са се противопоставили срещу идеята да се сливат серия органи в мега комисия. Този доклад поставя важни въпроси, но големият въпрос за ефективната борба с корупцията остава пред нас, допълни той.

Данните в доклада показват, че комисията работи сериозно, възрази Спас Гърневски от ГЕРБ. По думите му по всяко направление се работи с професионализъм. Според него от БСП не подкрепят доклада и действащия закон, защото се страхуват от него. Справянето с корупцията не е работа само на една комисия, това минава и през тази зала, която приема инструментариума, с който работим ние, прокуратурата, МВР, ДАНС, подчерта председателят на КПКОНПИ Сотир Цацаров. По думите му част от този инструментариум е в Наказателния кодекс и остава непокътнат от 1968 г.

Нищо няма да се промени, ако комисията се назначава не от Народното събрание, а от президента, подчерта Цацаров. "Ако мислите, че това е разковничето на борбата с корупцията в България, без грам политика ви казвам, а и вие го знаете много добре, на грешен път сте", допълни той.

Цацаров не прие критиките към съдържанието на доклада и незасягането на "Апартаментгейт" в него. Той подчерта, че докладът не е вестник или информационен сайт и допълни, че в него не присъстват и проверките за закупени недвижими имоти в София на не малка стойност и от депутати от БСП.