Парламентът гласува на първо четене новия таван на дълга с гласовете на ПБ и ДПС

С гласовете на ПБ и на ДПС парламентът прие новия таван на дълга, след продължили повече от 3 часа обсъждания. На първо четене предложението на правителството да бъде изтеглен нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро бе сериозно дебатиран от управляващи и опозиция.

Предложението е записано в новата промяна в т. нар. Закон за удължителен бюджет. Предвижда се с парите да бъдат финансирани проектите по ПВУ, които трябва да бъдат разплатени до края на август, а също и за социални плащания, за гарантиране на пенсиите и заплатите в публичния сектор.

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев защити промените от парламентарната трибуна преди началото на дебата, като подчерта, че освен да се гарантират разплащанията по ПВУ, така се предотвратяват и рисковете от повишаване на цените на енергоносителите заради войната в Близкия изток.

"По този начин ще се осигури ресурс, с който Националния бюджет ще поеме да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 година по Националния план за възстановяване и устойчивост с оглед постигане на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейности и инвестиции по него, както и ще се минимизират потенциални ликвидни рискове, така, че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните", коментира Донев, цитиран от БНР.

Депутатът от "Прогресивна България" Стефан Белчев определи възраженията на опозицията като форма на саботаж. Според него, сега е най-подходящият момент за вземане на дълг, когато лихвите са по-ниски преди финансовите пазари да излязат в августовска почивка.

Бившият финансов министър Асен Василев от "Продължаваме промяната" обаче не е съгласен, тъй като според него, включително по презастраховането на правителството срещу забавяне на плащания по ПВУ.

"Дали е имало някакви разговори, за които ние не знаем за потенциални забавяне на плащания. Докато няма ясен бюджетен дефицит, ясна макрорамка и поне проект на бюджет, лихвите, които ние ще трябва да платим по този дълг, ще бъдат много по-високи", каза Василев.

От "Демократична България" се усъмниха в прогнозния дефицит от 7,4% и поискаха да им бъдат предоставени данни.

"Голямата цел, уважаеми дами и господа, трябва да бъде ограничаване на дефицита ,спасяване България от румънски сценарий, но по начин, по който не удряме икономическия растеж. Искате 3,87 милиарда евро дълг, без да ни казвате ще има ли следващ и колко ще бъде той и това е проблем за нас, защото може да стане дългова спирала", предупреди Мартин Димитров.

Цончо Ганев от "Възраждане" обвини "Прогресивна България", че продължават грешната политика на предишните управляващи.

"Така или иначе Планът за възстановяване и устойчивост е опорочен и това е политиката, която сегашното правителство продължава: загробване в кредити, теглене на нови 8 милиарда за касичките на ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ, батерии, солари, саниране и успоредно с това пари за Украйна", коментира Ганев.

Друг бивши финансов министър - Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС, отхвърли обвиненията към правителствата, в които те са участвали, за скрит дефицит заради заложени, но неизвършени разплагания.

"Има явен дефицит, който Европейската комисия в своя доклад от миналата седмица оповести и той след приспадане на разходите за отбрана, това са, знаете, разходи, за които България ползва дерогация с още други 15 държави-членки на Европейския съюз, е 2,9% от Брутния вътрешен продукт на страната за 2025 година, така, че скрити дефицити няма", посочи Петкова.

От ДПС заявиха, че въпреки някои забележки, ще подкрепят предложението на правителството.

"Ще го подкрепим, защото държавата не може да си позволи забавяне на плащания към общини, предприятия, изпълнители на стратегически инвестиции, социални системи и най-вече към българските пенсионери", бяха аргументите на Айтен Сабри.