Парламентът прие Закона за личната помощ на второ четене. Законопроектът е част от пакета законодателство за хората с увреждания. Той бе разработен от екипа на омбудсмана Мая Манолова и припознат от ПГ на "БСП за България" и ПГ на "Воля". Той влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Целта на закона е чрез осигуряване на лична помощ да се подпомогнат хора с увреждания да упражняват основните си права, да имат възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в обществото и достъп до услуги и дейности. Съгласно текстовете механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на хората с увреждания. Изрично се регламентират органите по предоставяне на лична помощ, ползвателите и доставчиците на лична помощ, както и изискванията за извършване на дейност като асистент. По отношение на контрола депутатите решиха министърът на труда и социалната политика да упражнява контрола по изпълнението на закона, а кметоветена общини и доставчиците на на лична помощ да упражняват контрол за предоставянето на личната помощ. Ползвател на лична помощ или упълномощено от него лице, което декларира неверни данни или наруши правилата за ползване на личната помощ, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

Съгласно приетите текстове доставчикът на личната помощ по закона е общината. Парламентът реши общините да могат да преотстъпват дейностите по предоставяне на лична помощ. Това може да стане като кметът на общината с договор възложи дейностите на доставчиците на лична помощ на български физическа лица, регистрирани по Търговския закон за юридически лица и на физически лица, извършващи търговска дейност. Депутатите отхвърлиха предложението на БСП тези услуги да могат да се преотстъпват след решение на Общинския съвет. Съгласно приетите текстове изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане планира, разпределя, контролира и отчита средствата за финансиране на личната помощ.

В закона се дефинира и понятието лична помощ. Това е механизъм за подкрепа на лица с увреждания за упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности от личен, домашен или социален характер.

Механизмът гарантира възможност на лицата да изберат от кого, кога, къде и по какъв начин да се осъществяват дейностите. Законът дефинира и понятието ползвател на лична помощ. Това е човек с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и пълноценно участие в обществото. Ползвателят на лична помощ, или упълномощено от него лице ще може да избира асистенти, участва в договарянето на условията на заетостта, в управлението и контрола на вида и времетраенето на положения труд и да подписва месечния отчет на асистента за отрабонетите от него часове.

Личната помощ ще се предоставя въз основа на изготвена оценка на потребностите и издадено направление. Броят на часовете за лична помощ се определя въз основа на четири степени. Първа степен на умерена зависимост, затруднения – при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот от няколко пъти на месец или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност.

Втора степен на тежка зависимост – при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот до два пъти на ден или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност.

Трета степен на много тежка зависимост – при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот не повече от четири пъти на ден или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност.

Четвърта степен на тотална зависимост – при нужда от помощ и постоянна подкрепа от друго лице за реализиране на различни дейности в ежедневния живот повече от четири пъти на ден, поради пълната загуба на физическа, умствена, интелектуална или сетиван автономност.