Парламентът затяга примката: До 10 години затвор при заобикаляне на санкциите на ЕС

Народното събрание прие на първо четене законопроект, с който се предвижда криминализиране на нарушенията на ограничителните мерки на Европейския съюз, както и действията, насочени към заобикалянето им. Той не беше подкрепен единствено от ПГ на "Възраждане".

Законопроектът е внесен от Министерския съвет и има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226, която установява общи правила за престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на ЕС. Новите правила на европейско ниво са в сила от май 2024 г. и обхващат, наред с други нарушения, неизпълнение на задълженията за замразяване на активи, нарушаване на забрани за пътуване и прехвърляне на средства или ресурси с цел заобикаляне на санкции.

България е сред държавите членки, за които Европейската комисия започна процедура заради липсата на уведомление за пълното транспониране на директивата. Официалното уведомително писмо до страната е изпратено през юли 2025 г.

Предлаганите промени предвиждат за определени нарушения, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки и сделки на стойност над 10 000 евро, наказанието да бъде до шест години лишаване от свобода и глоба до 15 000 евро.

По-тежки наказания са предвидени, когато престъплението е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на група, организация или организирана престъпна група. В тези случаи санкцията може да достигне от три до десет години затвор и глоба от 5000 до 25 000 евро.

Наказателна отговорност ще се предвижда и за опити за заобикаляне на ограничителните мерки. Сред примерите е прехвърлянето на финансови средства или икономически ресурси от санкционирани физически или юридически лица към други лица с цел да бъде избегнато действието на наложените ограничения.

Ограничителните мерки на ЕС включват различни забрани и ограничения, сред които замразяване на финансови средства и икономически ресурси, ограничения за допускане и пътуване на определени лица, както и забрани за сключване на определени сделки. ЕС прилага санкционни режими в редица области, включително спрямо Русия заради войната срещу Украйна.

От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ определиха законопроекта като стъпка към хармонизиране на българското законодателство с европейските правила и към по-ефективното прилагане на санкциите.

При обсъждането на темата беше припомнен и спорът от лятото около позицията на България по 21-вия пакет от санкции срещу Русия. Тогава сред обсъжданите имена бяха руският патриарх Кирил, както и бизнесмените Вагит Алекперов и Искандер Махмудов.

Законопроектът предстои да бъде разгледан и на второ четене, преди да стане част от българското законодателство.