Партийни програми излъчват носталгия и ретроградност, какво друго, освен купуването и продаването на гласове, е престъпление?

Георги Коритаров, "Свободна зона", ТВ Европа

Днес се открива предизборната кампания за 45-ти парламент. През следващия месец, до датата 4 април, ще чувате, ще четете и ще виждате, задължителния по време на кампании, сигнал: „Купуването и продаванато на гласове е престъпление”. Ако се замислим това ли е най-голямото престъпление, със сигурност ще стигнем до два извода. Първо – купуването и продаването на гласове наистина е престъпление. То, от една определена гледна точка, може да бъде представено и като твърде сериозно престъпление, тъй като подронва гражданските и идейноценностни основи на вота.

Хората, вместо по съвест, по убеждения и по определени критерии, биха пускали бюлетина спрямо своята зависимост, изградена на принципа купуване и плащане. Ето защо купуването и продаването на гласове е престъпление. И плащането, и уговарянето, и подсказването, че е възможно да се спечели нещо конюнктурно, материално и еднодневно с цената на това твоята бюлетина да определи бъдещето на България. Дотук с подобен увод. Нека сега да се замислим и за други престъпления. Престъпление ли е например да се започва кампания, в рамките на която хората очакват, но и досега не са получили систематично подредени, изписани, надлежно приведени във вид, годен за употреба, предизборни платформи и програми? Как да се ориентират избирателите за кого да гласуват, ако преди това няма какво и откъде да прочетат, няма как да изградят своите впечатления коя партия или коалиция им предлага най-устойчиво и внушаващо доверие бъдеще? Такова, което е проследимо и което подлежи на граждански контрол, ако поетите ангажименти не бъдат изпълнени. На практика, ако се огледаме, може би има със сигурност една, някъде вероятно се спотайва и друга политическа сила, които твърдят, че имат такива платформи. Ако човек обаче ги прочете, ще види, че те, освен носталгия и ретроградност, не вещаят нищо модерно, насочено към бъдещето, което да създава усещането за динамика и социална активност. Има обаче и още нещо. Който се опита да направи анализ на сегашния, 44-ти парламент, чието последно парламентарно заседание е днес, ще стигне до много неприятен извод.

Това е изводът за едно вътрешно противоречиво, много често, построило дейността си на взаимното изключване между издигнати идеи и опровергавани идеи, народно събрание, чиято практика  така и не изведе консолидирана логика. Кулминацията на този 44-ти парламент беше внесен проект за нова конституция, който се сгромоляса поради това, че нито имаше говорители, които да защитят неговия смисъл, нито пък хората, които го подкрепяха, си бяха направили труда да го прочетат. Но пък има и един друг начин на мислене. След като са размахали проект за конституция, макар и провален, не би ли било добре сега, в рамките на тази започваща кампания, някой да каже: „Добре, издънихме се с този проект. Нека сега да стъпим отново, само че върху идея за сериозно осмислен, консолидиран, съгласуван между всички, проект за нов основен закон, защото има смисъл от такъв.” Това е ключът към разбирането за цялостна реформа. Да сте чули някой да прилага такова нещо? Не сте. Няма и да чуете. Ето затова останете си с „Купуването и продаването на гласове е престъпление”. Другите неща може да са престъпление, може и да не са престъпление.