Първан Симеонов

"Да, протестът свърши! Снощи Андрей Райчев го напомни.

Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов.

Умря, когато се опита да бъде повече – да е проект; да даде позитивна програма.

Защо умря? Защото се срути под тежестта на собствената си красива претенция. Заложи такива абсурдно високи морални летви, които самият той не можа да прескочи.

Не намери „чистите“ хора, защото „чисти“ в този смисъл хора просто няма.

Не удържа червените линии „промяна-статукво“, защото тези червени линии бяха изначално изкуствени.

Такива драматично чисти и мръсни потоци в обществата няма. Има смесване. Винаги. Да се твърди обратното е пропаганда.

Опитвам се да си организирам мислите и ще пропусна доста:

1. Както казахме миналата година по това време, протестът сбърка в едно нещо (във всички други е прав): сбърка, че надцени революционните настроения на българите. Българите живеем по-добре от времената преди десет, двадесет, камо ли преди тридесет години. Затова не сме революционни. Освен това, месии сме виждали вече няколко. Гърмени зайци сме.

Предупреждавахме, че у нас има И силни настроения за промяна, И силни настроения срещу промяна.

Но малцина слушаха! Ако имаше революционни настроения, българите щяхме да приемем и вариант „Слави 1“, и вариант „Слави плюс безкрайност“, без да се замисляме даже, а „партиите на протеста“ (впрочем, нали на протеста нямаше партии) щяха да се возят на вълната на революцията и да нямат време за караници.

Но не, партиите на протеста повярваха в собствената си пропаганда – българите искали чисто нова държава. И сбъркаха: българите просто нямаха против Борисов да си ходи вече. Но без никакви скокове в неизвестното.

Българите искаха И промяна, И сигурност.

Затова и днес кабинетът на Румен Радев се харесва – той предлага и двете.

А заявките на Слави предложиха скок в непознатото.

2. В последните няколко седмици останалите „партии на протеста“ се чудиха каква е играта на Слави. А игра няма. И затова стана сложно: защото, именно, е просто. Това си е той, няма план; смята, че е спечелил изборите и има право на кабинет. Традиционните партии обаче не са свикнали да е просто. Те се чудят „кой (Кой) стои отзад“.

И бъркат. Трите дежурни обяснения „ДПС-Русия-ДС“ са старомодни и очевидно неверни. Да, ДПС е голям печеливш от плаващите мнозинства, от експертните кабинети и тям подобни, но смешно е да се мисли, че някой е диктувал на Слави „Сега убий протеста с имплозия“. Просто погледнете самоубийственото поведение на Слави. Кой е този, който ти диктува „самоубий се“!? Нека излезем от филма!

3. Да, Трифонов заслужава разбиране, заради това, че се сблъска челно с лицемерието и двойните стандарти на голяма част от прозападните либерали и старите политици у нас. Знам, например, какво е да те тричат либералите (повечето ми приятели са такива, всъщност вярвам, че повечето либерали у нас са съвестни и почтени хора). И съчувствам (не че оправдавам) на Петър Илиев. Хората на Слави се държат като бизнесхора: казват „аз съм успешен“. В бизнеса, това е супер; в политиката – предизвиква масово раздразнение. И като имаш насреща си машината за ирония на ДБ, край! И не, не е драма, че са надписали биографиите си – всеки бизнесчовек вероятно го прави. Драма е, че както ровят в техните биографии, не ровят в други. Но това е политиката! И драма е бизнесмени да се опитват да са политици. И въобще: когато неполитици са решили, че могат да направят правителство, без дори да съберат около него съмишленици.

Как точно Слави си е представял политиката?

Като честолюбив манастир ли? Ами който го е страх от мечки, да не ходи в гората!

4. Затова ние, българите, и всички славитрифоновци, трябва да разберем простия урок: политиката е за политици.

Идеята, че ще намериш читави хора с кастинг, ще станеш техен патрон и ще стане добре, е христоматийно вярна, но точно затова е опростенческа, наивна. И хубава, но по детски хубава - като от буквар.

А политиката не е по учебник, тя е гъвкавост, тя е липса на правила, тя е нужда от консенсус и компромис. А не властване, шантаж, извиване на ръце и „суверенът каза“. Няма суверен.

5. Идва ново поколение. Слави си въобразяваше, че е ултимативната власт в страната – защото има монопол върху иронията: може да те направи за смях. Но, идва наистина ново поколение – което може да те унищожи за една седмица в социалните медии – с три колажа, пет „инфлуенсъра“, седем хипстърски коментара. Тук столичните либерали са пъти по-добри от Слави. Просто, те са млади, а Слави – стар. Поколенски въпрос е. И ценностен. Слави е селянин, те са столичани. Във всички смисли. Те почват състезанието с две обиколки напред.

6. Ние, българите, надявам се, сега ще разберем веднъж завинаги, че такива лесни, бързи решения, като инвестиция в поредния политически предприемач, не работят. Нито инфантилните идеи за нови изборни системи и всичко такова. Само здраво бачкане, постоянен граждански натиск, смяна на поколения, това е – съжалявам, бързи решения няма. Едно от хубавите неща на настоящата ситуация е това, че някои от бомбите на Слави гръмнаха преждевременно.

7. Затова, много, ама много, е важно сега да не се дава път на всичките идеи за край на парламентаризма, повече лична власт, смяна на конституции, велики народни събрания, президентски републики и т.н. Защото точно тези идеи ще избуят сега. Ако ви е нужен аргумент срещу всички тези неща, просто погледнете ситуацията в момента. Тя дойде точно от надцененото усещане, че българите искат промяна из основи. А повечето българи искат да гледат сеир и да ходят на Бяло море. Толкоз! И слава Богу! Това се нарича нормалност.

8. У нас обаче трайно се развива прослойка, която намира тази нормалност за „Ганя“. И всъщност презира (често без да съзнава) собствения си народ - макар да смята, че го води. Това раздвояване на България именно гледаме днес. Не казвам кой е крив, кой – прав. Казвам, че с такова културно, цивилизационно даже, раздвояване скоро няма да ни бъде като общност.

9. И още нещо (във връзка с горното): да не си правим кумири! Не, нищо особено няма да последва, ако махнем Иван Гешев, например. Или въведем мажоритарната система. Нито ако съборим на Доган защитния вал, който е маскиран като оранжерия за краставици. Колкото Борисов му събори някакво барбекю. Популизъм са демонстрации като тази с продаването на колата на ББР. Не ме разбирайте криво, това са добри неща, важни символи. Но не повече. Защо? Защото проблемите на България не се коренят само в западняшките клишета за върховенство на закона, корупцията и т.н., а се коренят в бедността, в разслояването, в демографската криза и т.н. От бедността започва корупцията, а не обратното.

ОК, затворете специализираните съд и прокуратура, но хора за нови съдилища и прокуратури откъде ще внесем – честни, неподкупни и пр.? От гетата ли? От мигрантите ли? Та в България просто вече не се раждат толкова хора! Ние сме едно застаряващо общество. А застаряващите общества няма как да са щастливи!

10. Слушайте повече политолозите! Защото утре може да има нов протест, нови продавачи на надежда и нови нови, които да махат от политиката предишните нови."