Първан Симеонов ожали премиера: Поставиха Радев в изкуствена засада

Политическите анализатори Христо Панчугов, Георги Харизанов и Първан Симеонов коментираха в предаването „Лице в лице“ решението за разполагането на американски самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“, външната политика на България и ролята на президента Румен Радев.

Според Христо Панчугов България спешно се нуждае от нова стратегия за национална сигурност, тъй като действащият документ е изтекъл още през 2018 г. По думите му в нея трябва ясно да бъдат определени заплахите и рисковете пред страната, както и начините, по които държавата възнамерява да ги управлява.

Той разкритикува президента Румен Радев, като заяви, че говори за многополюсен свят, без да посочва какво е мястото на България в него и как страната ще защитава собствените си интереси. Според Панчугов настоящата външна политика прилича повече на комуникационно упражнение, отколкото на последователна стратегия с ясно поставени цели.

Георги Харизанов заяви, че ако беше народен представител, би подкрепил разполагането на американските самолети в „Безмер“. По думите му общественият дебат е пропуснал най-важното – каква е целта на операцията, която те ще обслужват.

Според него тя е насочена към отслабване на иранския режим, недопускане Иран да се сдобие с ядрено оръжие и ограничаване на мрежата от подкрепяни от Техеран терористични организации.

Харизанов припомни атентата на летище „Сарафово“ през 2012 г., при който загинаха израелски туристи и български гражданин, като посочи, че той е пример защо подобни действия имат значение и за сигурността на България.

Той определи дипломатическата нота на Иран като нормална част от работата на всеки посланик, но разкритикува присъствието на български депутати на церемония в памет на върховния лидер на Иран Али Хаменей. Харизанов заяви още, че твърденията, че България ще бъде въвлечена във война само заради присъствието на американски самолети, създават ненужно напрежение и страхове в обществото.

Първан Симеонов защити тезата, че парламентарното гласуване е било преди всичко политически ход. Според него част от партиите съзнателно са поставили президента Радев в неблагоприятна ситуация, така че той да понесе политическите негативи от решението. По думите му Радев има сериозен комуникационен проблем – предприема действия, които според него са правилни, но не успява да ги обясни убедително пред обществото.

Симеонов смята, че в България се оформя ново политическо разделение и различните партии все още търсят своето място в него. Според него ГЕРБ и ДПС се опитват да изградят нова политическа идентичност, докато Радев е изправен пред предизвикателството да изгради ясна политическа визия и стабилни структури, ако иска да запази обществената си подкрепа.

На въпрос какво е накрало ГЕРБ, ПП и ДБ да не гласуват решението за американските самолети, Първан Симеонов отговори така:

"Политическа игра. Поставиха Радев в изкуствена засада. То е очевидно. Премислено е предния ден как Радев да излезе най-виновен за всичко. Нормално. Това е политиката. Радев ще трябва да свиква с това, че в момента е на власт, а те са в опозиция и могат да правят каквото си поискат.

Ето какво се случи в цялата тази ситуация: предни управленски състави допускат тези самолети с очевидна лъжа и абсолютно инкогнито. В един момент Радев ги мести на военно летище, което е нормално. Изведнъж му казват, че ще ни вкара във война, защото Иран ни заплашва. Иран ни заплаши и предния път. Той не ни и заплашва. Една нормална страна прави такива неща в подобна ситуация. По всички логики Радев трябваше да отбелязва много голям плюс от това, което направи, но заради комуникационна недостатъчност в момента това излиза като минус при него, защото едва ли не той става отговорен за тези самолети, които бяха докарани от предходните управляващи. Те сега отиват, където им е мястото".

По време на разговора беше обсъдена и темата за предполагаемото разграждане на олигархичния модел в България. Анализаторите се обединиха около мнението, че истинската промяна няма да бъде постигната чрез действия срещу отделни личности, а чрез реформи в управлението на публичните финанси, ограничаване на политическото влияние върху държавните ресурси и по-голяма прозрачност при разходването на публичните средства.