Първият професионален радиотелескоп в България пристигна в Рожен – LOFAR-BG отваря нов прозорец към Вселената
България прави историческа крачка в радиоастрономията. В НАО „Рожен“ пристигна ключовото оборудване за първия професионален радиотелескоп LOFAR-BG, който ще стане част от най-голямата европейска радиоастрономическа мрежа. Проектът ще позволи изследване на Слънцето, магнитните полета, пулсарите и далечните галактики с безпрецедентна точност.
Българската астрономия навлиза в нова ера. В Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ беше доставена една от най-важните части от бъдещия радиотелескоп LOFAR-BG – контейнерът с високопроизводителната изчислителна техника, която ще обработва данните от първия професионален радиоастрономически телескоп в страната. Това е ключов етап от проекта, който ще превърне България в активен участник в една от най-мащабните научни инфраструктури в Европа и ще отвори напълно нови възможности за изследване на Космоса.
Директорът на Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория към БАН доц. Камен Козарев определи проекта като истински пробив за българската наука. По думите му LOFAR-BG ще даде на обсерваторията „нови очи“ към Вселената, позволявайки наблюдения на явления, които досега не са били достъпни за българските учени. Новата станция ще стане част от европейската система LOFAR, която обединява общо 53 радиоастрономически станции, разположени в различни държави. Българската ще бъде първата подобна станция в Югоизточна Европа.
LOFAR е най-големият радиотелескоп в света, работещ в диапазона на най-ниските радиочестоти, които могат да бъдат наблюдавани от земната повърхност. Вместо една гигантска антена, каквато повечето хора си представят, системата използва хиляди сравнително прости антени, разположени на големи площи. Именно комбинацията между тях позволява да се постигне изключително висока чувствителност и прецизност при наблюденията.
Новата българска станция се изгражда върху специално закупен терен в непосредствена близост до обсерваторията. Полето, върху което ще бъдат разположени антените, е с площ приблизително колкото футболно игрище. Всички сигнали, събрани от отделните антени, ще постъпват в доставения изчислителен контейнер, където ще бъдат обработвани в реално време. След това информацията ще бъде изпращана чрез специално изградена високоскоростна оптична връзка до централния изчислителен център в Грьонинген, Нидерландия, където данните от всички европейски станции се комбинират в един виртуален гигантски радиотелескоп.
Тази технология позволява на отделните станции да работят едновременно като един общ инструмент с огромна разделителна способност. Според Камен Козарев при съвместната работа на всички станции системата достига ъглова резолюция, сравнима с тази на космическия телескоп „Хъбъл“, но в радиодиапазона на най-ниските честоти. Българската станция обаче ще може да извършва и самостоятелни научни наблюдения директно от Рожен.
С възможностите на LOFAR-BG учените ще изследват процесите на Слънцето и космическото време, което оказва влияние върху комуникационните системи и сателитите около Земята. Телескопът ще позволи още изучаването на магнитните полета в Млечния път, наблюдения на пулсари, активни галактични ядра, далечни галактики, както и редица други обекти и процеси, които излъчват силни радиосигнали. Получените данни ще бъдат използвани в международни научни програми, в които българските астрономи вече участват.
Проектът има и важно значение за развитието на научния потенциал в България. LOFAR-BG е включен в Националната пътна карта за научна инфраструктура, а негов водещ изпълнител е Институтът по астрономия към БАН в партньорство с Техническия университет – София, Софийския университет и Шуменския университет. България е и сред страните учредителки на европейския консорциум LOFAR ERIC, създаден през 2023 година, който координира развитието на цялата научна мрежа.
Изграждането на радиотелескопа има и силен образователен елемент. Още през това лято 25 студенти и стажанти от различни български университети ще участват в монтажа на антените и кабелната инфраструктура. Така бъдещите специалисти ще се включат непосредствено в създаването на най-модерния радиоастрономически инструмент в страната и ще натрупат практически опит в работа по международен научен проект.
След доставката на изчислителния модул през следващите месеци предстои монтажът на всички антени и комуникационната инфраструктура. Очаква се строителните дейности да приключат до края на август, след което през септември ще започнат тестовете и т.нар. „първа светлина“ – моментът, в който телескопът за първи път ще извърши реални научни наблюдения. Плановете на екипа са LOFAR-BG да бъде напълно въведен в експлоатация до края на годината.
Обсерватория „Рожен“ – повече от четири десетилетия прозорец към Космоса
Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа. Тя се намира в Родопите на надморска височина около 1750 метра, където чистият въздух и малкото светлинно замърсяване създават отлични условия за наблюдения. Обсерваторията е официално открита през 1981 година след повече от десетилетие подготовка и строителство.
Нейният 2-метров телескоп дълги години е най-големият на Балканите и остава сред най-значимите астрономически инструменти в региона. През годините учените от Рожен извършват наблюдения на астероиди, комети, променливи звезди, галактики и множество други небесни обекти, като участват в международни научни програми и публикуват резултати в престижни научни списания.
С изграждането на LOFAR-BG обсерваторията навлиза в нов етап от своето развитие. Досега основните изследвания в Рожен се извършваха в оптичния диапазон на светлината, докато новият радиотелескоп ще добави напълно различен начин за наблюдение на Вселената. Комбинацията между класическите оптични телескопи и съвременната радиоастрономия ще позволи на българските учени да изследват космическите процеси с далеч по-голяма пълнота и да участват в някои от най-амбициозните международни научни проекти през следващите десетилетия.
Още от Наука
Германски учени откриха молекула, която може да обърне стареенето на клетките
Добавянето на фосфатидилхолин или холин към храната на червеи при експериментите е възстановило митохондриите до по-младежко и гъвкаво състояние
Създадоха изкуствен човешки ембрион, който може да развива органи
Пробивът стана възможен благодарение на прилагането на пространствена биология – технология, позволяваща клетките да бъдат разположени с изключителна прецизност, така че максимално точно да се възпроизведат естествените условия на ембрионалното развитие
НАСА регистрира гигантска вълна в Тихия океан, задава се още по-мощен Ел Ниньо
Експертите отбелязват, че настоящите условия много напомнят на тези от 1997 г., когато се случи едно от най-разрушителните и мощни явления Ел Ниньо в съвременната история