Те ще бъдат приети на официална церемония във Велико Търново в присъствието на министър Стоянови и началника на отбраната Ефтимов
България приема първите пет бойни машини „Страйкър“ на официална церемония във военния завод „ТЕРЕМ – Ивайло“ във Велико Търново. Събитието поставя началото на реалното въвеждане в експлоатация на новия тип техника в Българската армия.
На церемонията присъстват министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. БНТ посочва, че придобиването на машините е част от ангажиментите на България към колективната отбрана на НАТО и от усилията за укрепване на способностите на Сухопътните войски.
Първите пет бронирани машини пристигнаха в България през февруари 2026 г. с доставка от САЩ и Канада. По информация на Министерството на отбраната те са предназначени за финално асемблиране в „ТЕРЕМ – Ивайло“, след което трябва да бъдат предадени на 61-ва механизирана бригада в Карлово.
В рамките на същата доставка у нас пристигнаха и логистични машини и оборудване. Доставени бяха и осем допълнителни машини „Страйкър“, предоставени по програма със САЩ за обучение на военнослужещи от 61-ва механизирана бригада.
Част от модернизацията на Сухопътните войски
Приемането на техниката е поредна стъпка по проекта за превъоръжаване на Сухопътните войски. Машините „Страйкър“ трябва да повишат мобилността и защитата на формированията и да допринесат за оперативната съвместимост на българските военнослужещи със съюзниците от НАТО.
След финалното асемблиране и необходимите процедури техниката предстои да бъде включена в подготовката на формированията, за които е предназначена.
Още от България
Неучебен ден във Варна заради обилни дъждове
Учениците в морския град няма да бъдат в класните стаи, няма и да учат дистанционно
Рекордно обилни валежи наводниха пътя Шабла - Дуранкулак
Заради наводнен участък от пътя Шабла – Дуранкулак се е наложило частично ограничаване на движението през изминалата нощ
Андреева: ПБ спечелиха битката в президентството, но започнаха да губят войната
ПБ изгубиха около 400 хил. гласа. Тази ниска избирателна активност доведе до факта, че избраният президент [Илияна Йотова] е с най-малко гласове през историята на целия преход, коментира политологът.