Първата кинолента била прожектирана в бирарията на търговеца Марин Чолаков на ул. „Княжеска” в града. На същата улица се намира и първият Княжески дворец в България след Освобождението. 

В момента Княжеският дворец в Русе е дом на Кукления театър, но по онова време на известната ул. „Княжевска“ е имало и повече от 10 чуждестранни консулства. 

Тогава в бирарията се сбирали заможни хора и читатели на френски вестници, които научили за откриването на седмото изкуство - киното през 1895 година в Париж.

„Движещите се фотографии”, както са ги наричали навремето, не били особено популярни. 

Само няколко от вестниците тогава публикували кратички съобщения за прожекцията на първия филм  в Б.

Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на неочакваната и плашеща гледка на движещия се влак. Те скокнали ужасени от седалките, за да не мине през тях влака!

Друг вестник съобщава, че първите ленти, дело на създателите на киното, братята Огюст и Луи Люмиер, показани в Русе са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” - „Полетият поливач”.

След прожекциите в Русе, киното тръгва по централните градове у нас - в София, Варна, Пловдив и др. 

В България започват да пристигат филми от Париж, а по-късно и от Америка. Тече изграждането и на първите киносалони. Първият и най-модерен и красив е „Модерен кинотеатър” (дълго носеше името „Цанко Церковски”) на бул. „Мария Луиза” в София. 

През 1915 година режисьорът Васил Гендов продуцира и играе главната роля в първия наш художествен филм - комедията „Българан е галант”, наречен е „бащата на българското кино”. 

Този плодовит и мечтателен творец създава 11 филма, от които и първият говорящ - „Бунтът на робите”, посветен на Васил Левски. 

Според големия френски кинокритик Жорж Садул, дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа.