„Изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива. Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени“. Това гласи специално Обръщение на пловдивския митрополит Николай, публикувано н сайта на митрополията. То е провокирано от решение за разширяване на капацитета на крематориума в Пловдив и изграждането на нов.

Скандалният владика твърди още: „Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло“.

Владиката е изпратил Обръщението до регионалния министър Караджов, до министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, до кмета на Пловдив и редица други държавни и общински институции. Освен това е наредил Обръщението

да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия

на 20.2.2022 г. - Неделя на Блудния син.

Съвсем различна позиция по скандалната тема защитава архиепископът на Вселенска съборна църква на Христос
Христо Писаров: „Да превърнеш невежеството в стандарт! Не мога да мълча при тази груба, малограмотна, пастирска манипулация!
Горенето на покойници няма отношение към християнската вяра!!!
Има културни интерпретации, но няма отношение към доктриналната вяра!

Малко факти:

В Стария завет е описана кремацията на първия израилски цар Саул и неговите синове, загинали в битката с филистимляните. След като поданиците на царя прибрали телата на убитите, те били кремирани с почести, а после погребани.
В Рим някои по-богати хора от първо второ и трето поколение християни са били кремирани.
Понастоящем основните християнски конфесии допускат кремацията, базирайки се, в частност, на думите на раннохристиянския църковен писател Минуций Феликс: „Ние изобщо не се страхуваме, както си мислите, от каквато и да е вреда от изгарянето на мъртвите, но се придържаме към древния и по-добър обичай да погребваме мъртвите в земята.“
Основният богословски аргумент е, че за да има възкресение, трябва да имаш костни останки, по аналогия с видението на прор. Йезекиил в 37 гл.
За успокоение на вярващите хора, ще кажа че много светии са били изгорени, по различни причини и това не е попречило да бъдат обявени за светии и по никакъв начин няма да попречи на Бог да ги възкреси!!! Никъде в Библията не е написано, че Бог няма да ги възкреси!!!
В историята на християнството чак през 785 г., под заплаха от смъртно наказание, Карл Велики забранява кремацията, и тя е забравена за примерно хиляда години.
Свещениците, които участваме в погребения често виждаме, че в стари гробове нищо не е останало от тленните останки на покойника. Всичко е изгнило и костите ги няма.
Груб психологизъм е да мислим, че Бог не може да възкреси кремиран човек!!!
Не бива да се натоварва ВЯРАТА с религиозната неувереност!!!
Нищо не може да изчезне, или да се загуби пред Лицето Божие!!!“

Сега въпросът е до колко родните държавници ще останат верни на здравия разум или ще станат жертва на суеверието си.