Забраната на Сливенския митрополит да се дават икони за нестинарски танци и осъждането му на народната традиция "нестинарство" стана повод за реакцията и на българския патриарх Даниил. По време на откриването на благотворителна изложба „Деца рисуват за деца“, той  отбеляза: 

"Иконата е свещен предмет. Иконата е свят образ…Църквата и вярата нямат нищо общо с магията. В църквата има далеч по-големи чудеса.“

По думите на Даниил нестинарството е езически обичай, който е несъвместим с християнските традиции и затова нямат нищо общо с духовния живот на един вярващ.  

"Не съм видял един нестинар в неделния ден в храма, не ходят на изповед, няма я молитвата, какво общо има тогава с духовния живот този нестинарски танц", заяви българският патриарх.

С подобна реплика Даниил отрича не просто една ритуална практика, а вековна културна памет, устояла на робство, асимилация и забрава. Нестинарството е неразривна част от идентичността на Странджа, където християнство и езически пластове не се противопоставят, а съжителстват, превръщайки обичая в символ на оцеляване и духовна устойчивост на българщината.

Но докато българският патриарх осъжда нестинарите, той не намира за нужно да осъди руските „благословии“ върху бойни знамена, извършвани от патриарх Кирил. Той не протестира срещу освещаването на танкове и ракети, убийствена пропаганда и престъпленията срещу човечеството, които извършва режимът на Путин. Не реагира, когато расото се превръща в униформа на омразата.

Нито дума. Нито укор. Нито дистанция.

Това мълчание вече не е смирение. То е срамно и съзнателно. Защото когато злото се крие зад икони и се проповядва с кадилница, духовният водач е длъжен да проговори.

Днес странджанските нестинари ни напомнят не само за силата на традицията, но и за смелостта да носиш огъня – буквално и преносно. Даниил обаче предпочита, вместо да приеме тази жива нишка към българските корени, да я клейми, заклемявайки нестинарството като езичество, а в същото време да се снишава пред сатанинската вяра на днешна Русия.