Атанас Ваташки, Ренета Трифонова, hristianstvo.bg

„И казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп“ (Мат. 21:13).

Преди дни, главата на Руската православна църква – патриарх Кирил, излезе с позиция във връзка с изгонването на руските шпиони от т. нар. „руска църква“ в нашата столица. В разпространени на официалния патриаршески сайт отделни извадки от писмо на Кирил до Българския патриарх Неофит, първият стоварва вината за затварянето на храм „Св. Николай“ в София изцяло върху българските власти.[1]

Несъстоятелността на тази откровена неистина става ясна от факта, че собствеността на храма е руска и нейният собственик носи цялата отговорност за затварянето му. Изгонването на служителите на подворието по никакъв начин не създава невъзможност за работата на храма, тъй като в него служат и български свещеници, към които патриарх Неофит впоследствие назначи и други. Криптата, в която се пазят мощите на св. Серафим (Соболев) пък има отделен вход и също може да работи. А може би храмът затвори, тъй като стана ненужен на руските си собственици, чиято шпионска клетка в подворието беше разбита?[2]

И докато собствеността на храма може и да е руска, то църковната юрисдикция не е. Храмът може да работи или да бъде затворен, но само с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, в чиято канонична територия той се намира. Самоуправството, на което ставаме свидетели, демонстрира недостойното поведение на главата на Руската църква, който иначе коментира различни въпроси с особено назидателен тон.

Затварянето на храма от Руското подворие не беше обвързано по никакъв начин с действията на ДАНС и властта, а имаше една много ясна цел: да се злоупотреби с традиционните симпатии на мнозина към Русия и тези настроения да се насочат като разрушителна вълна към правителството, което се противопоставя на войната на Русия в Украйна. Руската църква се опита да направи една диверсия, напълно в духа на действията, характерни за всяко едно разузнаване. По този начин тя косвено подкрепи обвиненията у нас към нейните служители.

Във връзка с горното можем да разберем и едно друго обвинение на Кирил, а именно, че решението накърнява отношенията между двете поместни църкви и народите на България и Русия. Това, което накърнява истински отношенията между народите ни, е присъствието и дейността на руската агентура в България. Отношенията между църквите се увреждат, заради пипалата на руската политика, опитваща да се меси дори в Църквата; поради дръзката и мерзка злоупотреба с православието, с вярата на хората, извършвана от служителите на Руското подворие. Или по-точно от онези шпиони, носещи църковни одежди, които са пренебрегнали нареждането на Христос да не служат на двама господари и в резултат са обикналия единия, а другия са намразили (срв. Мат. 6:24).

Всички държави имат разузнаване, което защитава националните им интереси. То е необходимост, която никой не отрича. Недопустимото е обаче за тази цел да бъде използвано руското духовенство, което не дава сериозни знаци, че е против превръщането му в послушно оръдие на една имперска политика. Гледайки на североизток, имаме пред очите си пример за моралния крах на т. нар. „симфоничен“ модел за отношения между държава и църква, който е вреден преди всичко за последната.

Върху тази злоупотреба може би нямаше да се обърне такова внимание, ако съвременната руска политика не представляваше отрицание на православните ценности и триумф на жестокостта, тиранията и егоизма. Русия напоследък ежедневно ни показва, че за нея православието сякаш е държавна идеология, а не жива вяра и принципи, ръководещи нейните действия.

Какво точно в България са вършили в угода на руската политика архим. Васиан и двамата беларуси отец Е. Павелчук[3] (секретар на подворието) и Владимир Бонко (шофьор на архимандрита), докато официално се е водило, че служат на Бога, едва ли ще разберем. Обяснимо е подобна информация да е класифицирана. Знаем обаче, че е в интерес на Русия да създава политическа, икономическа и социална нестабилност в държавите, членки на ЕС и НАТО, с цел да ги отслаби.

Може да си припомним и някои основни моменти от политиката на Руската православна църква в последните години. Тя работеше за провалянето на Всеправославния събор от 2016 г., на който не присъства и Българската църква. Основателна хипотеза е да търсим руско влияние при мълчаливия отказ на БПЦ да приеме да стане „църква-майка“ на Македонската, защото такова действие е политически изгодно на близката до нея Сръбска църква. Руската църква се опитва да предотвратява и всеки опит за признаване автокефалията на Украинската православна църква. По този въпрос още преди няколко години Св. Синод на БПЦ създаде комисия, която трябваше да се занимае с казуса и която не свърши никаква работа. Интересно е, че митр. Гавриил, който е явен русофил, беше категоричен противник на участието ни във Всеправославния събор, но иначе само четири години по-късно подкрепи желанието на РПЦ да се свика такъв, заради украинската автокефалия. Преди да бъде изгонен от България, архим. Васиан беше прогонен и от Северна Македония, по неофициална информация, заради опит да осуети предоставянето на автокефалия за Македонската църква от страна на Константинополската патриаршия.

Изобщо, Руската църква се стреми към лидерство в православния свят. Поради обвързаността ѝ със светската власт, това би означавало и лидерство на самата Русия. Монархията може и да е мъртва, но старата имперска идея, преплетена с религиозни мотиви – за Москва като „Трети Рим“, не е. В този контекст на мисли може да се добие някаква предполагаема представа за дейността на руското разузнаване, работещо в „симфония“ с Руското подворие.

Ключовият момент в писмото е неговият финал. Там патр. Кирил заявява, че „политическите сили, зад които стои врагът на човешкия род“ няма да разрушат отношенията между двете църкви. Тези политически сили, за които се говори, може да са нашата държава или Западът. По-важен обаче е изразът „врагът на човешкия род“, зад който определено се визира дяволът, Сатана. По този начин се намеква, че осъжданото в писмото действие е продиктувано от дяволско изкушение; че то е в най-висша степен морално укоримо.

Това е неудачен и нагъл опит за морализаторстване. Бивш служител на съветския КГБ[4] – и то не обикновен сътрудник, а офицер, подкрепящият жестоката война на Путин в Украйна, абсолютно компрометиран като църковен водач, именно патриарх Кирил служи на „врага на човешкия род“ и в това отношение няма моралното право да прави подобни оценки и квалификации за другите. Ах, „Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!“ (Мат. 23:24).

Докато пишем тези редове, руски снаряд уби петдесет души в магазин в Украйна. Единствената „вина“ на хората е, че са се събрали да направят помен за загинал украински войник![5] В паметта изникват спомени за атаката срещу гарата в Краматорск,[6] за кланетата в Буча и Ирпин,[7] за ежедневните бомбардировки срещу цивилни цели в градовете, за цялата тази уродлива война. По тези въпроси Кирил мълчи и изобщо не обелва дума за „врага на човешкия род“, макар, че те са вдъхновени от същия този враг, който наднича през рамото на оцапания с кръвта на невинните патриарх. Кирил говореше, че руският народ трябва да се сплоти около държавата; че Русия е миролюбива страна, която не е нападала Украйна, а се защитавала, докато злият Запад, с неговите „ценности“, се борел срещу държавата и Църквата; че Украйна и Беларус са част от пространството на Русия; а руските войници, които загиват, с цел да изпълнят военния си дълг, извършват саможертва за другите, която измива всичките им грехове.[8] Това представлява тежка политическа и богословска злоупотреба с православието, което в Русия под влиянието на кървавия патриарх, все повече заприличва на путинославие.

Според обърканите ценности на Кирил, войната е добра и дори необходима, войниците са насърчени да воюват в нея с възможност за отиване в рая, обаче нашите власти служат на лукавия, задето защитават българското отечество – дейност, която самият патриарх би трябвало по принцип да смята за достойна. Или, по-точно, тя е „достойна“ само когато е в интерес на Русия, а другите народи нямат право да бъдат свободни и независими. Ако не е в интерес на Русия, тази дейност е „от лукавия“.

*   *   *

Всъщност думите на патриарх Кирил са тенденциозни. Той не демонстрира за първи път своето презрение към българските политически институции. През март 2018 г., идвайки на посещение в България за националния празник на 3 март, той се държа нагло и безпардонно с българския президент заради това, че той спомена загиналите за страната ни не само руски, но и украински, румънски и финландски войници: „Още веднъж искам да ви кажа, и то много ясно, че България я освободи Русия. Нито Полша, нито Литва, нито други страни. Русия. И искам откровено да кажа, че ми бе трудно да слушам всички тези позовавания на участия на други страни в освобождението“,[9] гласеше част от изказването пред медиите на патриарх Кирил, който, говорейки ядосано, гледаше косо българския президент.

Тогава нашите власти не бяха „врагът на човешкия род“, нито бяха „сатанински“, но начинът, по който той се държа с български президент идваше да покаже, че той има или иска да има власт и да я налага над българските институции. А днес тези наши власти, които ние избираме и за които гласуваме като български граждани, руският патриарх оприличава на Сатаната според религиозно-политическата доктрина, на която служи и която е в основата на фашисткия режим в Кремъл.

Липсата на всякаква дипломатичност от страна на висш духовник на друга църква в друга държава сигурно би предизвикала фурор и забрана за влизане, а вероятно и включване в забранителен списък. У нас обаче не предизвика почти никакви реакции от държавната власт, заета с предизборни проблеми, а от църковната пък – съвсем.

Тук може би е мястото да припомним, че пишейки такива слова на Българския патриарх Неофит, патриарх Кирил не може да не си дава сметка, че с думите си срещу същите тези светски власти, които той нарича „врагът на човешкия род“ и „сатанински“, обижда не само християните, но и всички българи. Защото БПЦ получава ежегодна субсидия от „сатанинските“ власти, които подпомагат и заплатите на свещенослужителите ни. А тези средства се харчат от държавната хазна и идват от данъците на всички българи. Така написаното писмо поставя в неудобно положение всички наши архиереи, които имат добри отношения с държавните власти и доскоро бяха подпомагани в ремонтирането и строежа на храмове в своите епархии. Всъщност патриарх Кирил се опита да постави клин в отношенията между църква и държава в България и това негово действие е не само недопустимо да се търпи и толерира, но трябва да бъде и изобличено, като бъде показано на този самозабравил се „духовник“, че България не е руска територия и че нашата църква и нашата държава са самостоятелни и независими институции и никой няма право да ги нарича по този начин.

Поведението на патриарх Кирил обаче не е новост, напротив – то е праволинейно. Неотдавна той пое ролята на „защитник на православието“, като в своя реч изказа тезата, че Вселенската патриаршия и лично патриарх Вартоломей са „инструменти на войната срещу Православието“, а архиереите на Вселенската патриаршия, „… подпомагани от външни за Църквата политически сили, отдавна са готови да разкъсат единството на Православието, водят тайни преговори и въртят интриги“.[10] С такива свои думи, естествено, той забива клин и в отношенията между поместните църкви и сякаш казва – тези от вас, които са с мен, трябва да знаят, че аз съм защитникът на православието, а другите са мои врагове. Ще рече: врагове на РПЦ и на Кремълския режим, който патриархът поддържа.

Ако държавните власти са достатъчно заети с протестиращите и със своите предизборни проблеми, църковните власти не би трябвало да допускат подобен тон. Писмото всъщност показва, че Кирил много добре осъзнава в какво положение може да изпадне руското подворие, ако продължава да държи заключен храм в юрисдикцията на БПЦ и в каноничната територия на Българския патриарх. Защото ако дълготърпението на архиереите ни може да бъде безкрайно, властите показват, че не биха били така дълготърпеливи. Прокуратурата беше сезирана от депутати за нередности около документите за собственост на храм „Св. Николай“ в София, ДАНС се зае с разследването им, а един ден преди да бъде получено писмото на Кирил, български политик заяви, че действията на руския посланик у нас са „каноническо самоуправство“ и „може би трябва да се вземат държавни мерки“.[11]

Преди последното заседание на Св. Синод на БПЦ в публичното пространство се заговори и за някакъв устав от 2011 г., чиято цел е била статутът на този храм да бъде променен и той да се превърне в изцяло руска енория. Сега този устав изчезна и никой не може да го прочете. А изчезна вероятно поради това, че е имало опит да бъде пробутан за подпис и приемане още от покойния патриарх Максим (който не се е съгласил) и по този начин статутът на подворието да бъде окочнателно установен, което е „… едностранно решаване и опит за вмешателство в сферата на компетентност както на българската държава и накърняване на нейния суверенитет, така и на автокефелията на Българската патриаршия и незачитане на правомощията на Българския патриарх и Софийски митрополит“,[12] както скоро заяви и един наш български богослов, коментирайки този въпрос, и добави: „Това е една много лоша тенденция. От заставането начело на Руската православна църква, през 2009 г., на сегашния предстоятел патриарх Кирил Гундяев се промени курса по посока на едно силово налагане на претенции и домогвания“.[13]

Но освен частния български случай с храм „Св. Николай“, който стана повод за злополучното писмо на Кирил до патриарх Неофит, църквата има насреща си човек, който е съпричастен на тоталитарния етнофилетистки религиозен фундаментализъм, наречен „Руский мир“ („Руски свят“) – идеология, която стои в основата на оправдаването на кървавата война в Украйна. Тук е мястото да споменем накратко тази идеология, за да е ясно защо едно такова писмо съдържа подобни изрази, обвиняващи българските власти в сатанизъм.

Тази руска идеология гласи, че съществува транснационална руска сфера или цивилизация, наречена „Света Рус“, която включва Русия, Украйна и Беларус (а понякога и Молдова и Казахстан), както и етническите руснаци и рускоговорящите хора по целия свят. Този „руски свят“ има общ политически център (Москва), общ духовен център (Киев – като „майка на цяла Рус“), общ език (руски), обща църква (Руската православна църква) и общ патриарх (патриархът на Москва), който работи в „симфония“ с общия президент (= национален лидер , в случая Путин), за да управлява този руски свят, както и да поддържа обща отличителна духовност, нравственост и култура.[14]

Този общ патриарх на целия „руски свят“ е длъжен да бъде противник на „колективния Запад“, воден от САЩ и Западна Европа, който е „либерален“, т. е. лош, пропаднал и деградирал, а също така и глобализиран, с „войнстваща секуларизация“; свят, който дава на хората прекалено големи права и свободи и не може да бъде управляван с тоталитаризъм и политически режими. Срещу Запада и онези православни, които са изпаднали в разкол и грешка (като Вселенския патриарх Вартоломей и други поместни православни църкви, които го подкрепят) стои Московската патриаршия, заедно с Владимир Путин, като истински защитници на православното учение, „традиционните ценности“ и почитането на „Светата Рус“.

Според основният идеолог на кървавата война в Украйна Александър Дугин „руската идея е спешно необходима“, защото „… не можем да спечелим без идеологията на СВО (специална военна операция)“. Според Дугин руската държава ще рухне без руската идея: „Русия или ще бъде руска, или изобщо няма да я има. А „руски“ означава велик и справедлив, и духовен, и народен, и силен, и верен, и честен, и светъл, и жертвоготовен, и нежен, и свят. Но главното е, че нашият народ, нашата държава и нашата Църква ще изпълнят онзи Божи замисъл за нас и нашата съдба, по който и за който сме живели, страдали, подвизавали сме се, проливали сме кръв – защото сме създадени и родени именно като руснаци“.[15]

Руската идеология, следователно, е посочила своя враг в лицето на Запада и така води своята война срещу него, а тази война е религиозна. За Дугин „Западът е цивилизацията на дявола“[16] и тази идеология и политика поддържа и руският патриарх Кирил. Затова и думите му към нашите власти са такива – за него всички власти, които не са руски и не поддържат тази идеология, са „сатанински“. И тази идеологическа линия се поддържа от предстоятел на поместна църква, с която сме в евхаристийно общение…

В нашата страна и в нашата църква има страх да не би да се назоват нещата с истинското им име. И този страх избягва да говори, да определи всичко, което се случва в Русия като недопустимо не само за самото християнство, но и за човешкия род. Един ден този режим, който води войни и избива невинни хора, ще бъде осъден. Неговите първи водачи и съмишленици – също. А благославящите режима и войната, облечени в църковни одежди, ще получат своето земно осъждане от Христовата църква заради злоупотреба с вярата и с християнството. И не можем да пренебрегваме християнската си съвест, както и не можем да не застанем на страната на истината, колкото и това да е трудно за някои от нас.

Статията е публикувана едновременно в hristianstvo.bg и в zadrugata.com

[1] Текстът на цялото писмо: „Святейший Патриарх Кирилл ответил на обращение Святейшего Патриарха Болгарского Неофита о русском храме в Софии“ – В: Patriarhia.ru.

[2] Репортаж на журналиста Иво Никодимов: „Според източници на „По света и у нас“ в ДАНС повече от две години има данни за руските шпионите в расо. Дейността на архимандрит Змеев и неговите колеги е била по няколко основни направления. Едното е било да се всяват противоречия между висшия клир на Българската православна църква по въпроси, свързани с позиции на поместните православни църкви. Има данни, че тримата свещеници са провокирали и противоречия между църквите в България и Република Северна Македония“ – В: БНТ.

[3] Виж: „Изгоненият от България свещеник създавал православни паравоенни клубове в Беларус“ – В: интернет страницата на Информнапалм.

[4] „И това ако е свят човек…“ – така масовият швейцарски вестник „Блик“ коментира новината, че сегашният руски патриарх Кирил (със светско име Владимир Гундяев) през 70-те години на 20 в. е бил агент на КГБ в Женева. Полицейското досие под заглавие „Монсеньор Кирил“, което се пази във федералния швейцарски архив в Берн, потвърждава отдавнашните подозрения. Според швейцарския „Тагес-Анцайгер“ (Зонтагсцайтунг) в периода от 1969 до 1989 г. във въпросното досие има 37 вписвания. След приключване на агентурната си мисия в Женева Гундяев многократно се връща в страната. Ходи да кара ски, като веднъж дори си счупва ключицата на пистата, но върти и бизнеса на РПЦ с имоти и петрол. От 1971 до 1974 г. младият духовник Владимир Гундяев работи в Женева като руски представител в Световния съвет на църквите (ССЦ). В КГБ го водят под псевдоним „Михайлов“ и са му дали поръчение да шпионира ССЦ и да раздухва настроения срещу НАТО. Той събира сведения за другите членове на ССЦ и се опитва да въздейства по благоприятен начин върху отношението на САЩ и на НАТО към СССР. В полицейското досие се казва, че Гундяев е бил обект на определени „мероприятия“, но не се уточнява какви“ – В: Дойче веле.

[5] Вж. „Русия избива с ракети мирни граждани“, – В: Сега: „Сред загиналите има осемгодишно момче. Повечето от пострадалите са жени над 50 години, както и 55-годишен мъж. Двама от тях са в тежко състояние. Всички пострадали са жители на селото. В момента, в който ракетата е попаднала в кафенето (където има и магазин за хранителни стоки), вътре е имало помен за загинал военен, на който са присъствали около 60 души. Местен жител каза пред украински медии, че съпругата на загиналия войник, синът му (също военен) и съпругата му са били в кафенето и са загинали“.

[6] Вж. „Death toll from Krematorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says“. – В: Reuters.

[7] За зверствата в Буча и Ирпин е мисано от много медии, но най-кратката справка може да се събере в няколко реда: „Артилерийски и танкови обстрели на жилищни сгради, разрушена инфраструктура, разстрели от упор на мирни жители, които са искали да се евакуират, грабежи, изтезания, групови изнасилвания на жени, мъже, стари хора и деца – това са военни престъпления, извършвани в Буча в продължение на 33 дни. Според Генерална прокуратура на Украйна, по предварителни данни в града са убити 700 цивилни. Вече са ексхумирани 422 тела, а в Бучачкия район – 1173.“ – В: интернет страница на Украински вести.

[8] Ваташки, А. „Войната в Украйна: размисли за вярата и политиката“ – В: Живо Предание.

[9] Медиите в България отразиха изцяло посещението на патриарх Кирил в България и неговото недопустимо от дипломатическа гледна точка държание с българския президент. Виж: „Руският патриарх се накара на българския президент“ – В: Медиапул.

[10] Виж: Евтимиу, Е. „Московският патриарх Кирил влезе в ролята на защитник на Православието“ – В: Християнство.бг.

[11] „Атанас Славов намекна за необходимост от държавни мерки по казуса с Руската църква“ – В: Дневник.

[12] Доц. Костадин Нушев: Да се изясни има ли опит за промяна на статута на Подворието като руска енория – В: БНР.

[13] Пак там.

[14] Виж: „Академията във Волос излезе с декларация за идеологията на „Руския свят“ – В: Християнство.бг.

[15] Виж: „Александър Дугин: В Украйна се води религиозна война. Ние срещу сатанинската зивилизация“ – В: Гласове.

[16] Пак там.