"В утрото на Пасха духовният ни взор отново се насочва към гроба Господен, където три дни по-рано беше положено бездиханното тяло на разпнатия и умъртвен заради нас и нашите беззакония Син Божи и Човешки – Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос. Към хладния гроб ни насочва ходът на събитията от богочовешката история на спасението, за които се подготвяхме и които едно подир друго ние съпреживявахме през дългия покаен период на светата Четиридесетница и на Страстната седмица.

Това се казва в приветствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Възкресение Христово. "Днес обаче ние отиваме при последното земно прибежище на Богочовека Христа не, за да помажем пречистото Му тяло, подобно на жените-мироносици, защото добре знаем, че този гроб е празен, а затова и заставаме пред него не с мъка, с болка и тъга, а със светла и празнична радост – за да станем отново съпричастници и свидетели на Възкресението и да запитаме, заедно с благовестителите: „… защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:5-6). Върху това непостижимо за нашата обикновена човешка логика и дори за светите Божии ангели събитие се основават цялата наша спасителна православна вяра и нашата непоклатима надежда. В него вече две хилядолетия се заключава основното съдържание на проповедта на светата Църква. Тази е Благата вест, която Спасителят заръча на Своите апостоли да разпространяват сред всички народи, до всички краища на света (Мат. 28:19-20; Марк 16:15). Една свещена и богозаповядана мисия, която след първите свидетели на Възкресението – непосредствените ученици на Христа, преминава към всички следващи поколения Негови верни ученици и следовници. Част от тези призвани от Господа нови апостоли и благовестители сме и ние днес, съвременните свидетели на Спасовата победа над ада, смъртта и тлението, на Неговото славно Възкресение и възвестената от Него нова епоха – епохата на помиряването между земята и Небето, между човека и Бога, между творението и Твореца. И наш свещен дълг е да свидетелстваме за Светлината, изгряваща днес от празния Господен гроб – с ревност да проповядваме, неуморно да благовестим и велегласно да прославяме настъпването на „благоприятната Господня година“ (Ис. 61:2; Лука 4:19), която човечеството с нетърпение е жадувало през целия дълъг и изпълнен с трепетни очаквания период на Стария Завет.

Нека бъдем достойни за това най-високо наше призвание. Нека с живота и делата си всеки ден свидетелстваме за великата Божия милост към човека, за разрушаването на делата на мрака и за тържеството на Живота, защото в богочовешката личност на нашия Спасител „смъртта биде погълната с победа“ (1 Кор. 15:54; срв. Ис. 25:8) и вече няма власт над нас, които сме получили „осиновението“ (Гал. 4:5), и сме вече Божии приятели (Иоан 14-15). Нека сами никога да не забравяме, а и на другите да припомняме, че независимо от цялото привидно продължаващо господство на смъртта в нашия свят, независимо от цялото страдание и болка около нас, пред нас е открит път към вечен живот и пълнота на живота (Иоан 10:10), и на мястото на преизподнята и цялото ѝ войнство пред нас вече изгряват зарите на невечерния ден и портите на Царството Божие.

„Аз съм възкресението и животът“, свидетелства Сам Господ и уверява: „… който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25). С тази увереност нека и днес с чисти и весели сърца радостно празнуваме победата и тържеството на Живота, постигнати във Възкресението, и до насита да пием от „новото питие“, което е … „чудодейно изтекло не от безплоден камък, а от извора на нетлението, от гроба на Христа, в Когото се утвърждаваме“ (ирмос на Песен 3 от Пасхалния канон). Мирът и благодатта на възкръсналия от мъртвите Господ и Спасител наш Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!, се казва още в приветствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Възкресение Христово, цитирано от БГНЕС.