Силата ни е в нашата вяра, защото е вяра във Възкръсналия от мъртвите Син Божи и Син Човешки - Господ и Спасител, и вечен наш Учител Иисус Христос. Това заявиха българският патриарх Неофит и Светият синод на БПЦ в посланието си на Велика Събота:

Пълният текст на обръщението:

Обични в Господа чеда на светата ни църква,

Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

Христос Возкресе!

След Възкресението на Христа Спасителя възкресението от мъртвите стана и наше основание за живот вечен, за който се подготвяме още тук, в този живот, който ни е даруван от Твореца. Защото

„както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта… се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа“

, и този е Божият дар – „живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 5:21; 6:23). „Аз дойдох – свидетелства Спасителят, – за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан. 10:10). И ето че Неговите думи се изпълняват и намират своето потвърждение във всепобедното Му Възкресение от мъртвите, което е залогът и начатъкът за възкресението на всекиго от нас – вярващите в Него като път, истина и живот (срв. Йоан. 14:6).

Живеем и се спасяваме във времето между Възкресението на Христа и Всеобщото възкресение от мъртвите. Не ни е дадено да знаем „времената или годините, които Отец е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Епохата на Новия Завет е време на любовта, която е съвършено „изпълнение на закона“ (Рим. 13:10) и ни е завещана от нашия Господ като основна нравствена ценност, чието изпълнение става възможно в пълнота още тук на земята, в деятелност към Бога и човеците. Сам „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан. 4:16), понеже „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5). От любов към човека Сам Бог се въплъти, живя сред човеците и като човек пострада заради нас, за да победи врага на нашето спасение, възкръсвайки от мъртвите. Затова и пътят към възкресението за живот е този на любовта, в подражание на завещания ни от Христа Иисуса вечен и неизменен образец.

И затова е толкова трудно, когато и днес ставаме свидетели на отсъствието на тази любов.

Когато виждаме враждата и омразата между хората, желанието за превъзходство и надмощие над другия да продължават да обсебват човешкия ум, да помрачават Божия образ в човека и да ни отдалечават от Небесния Отец. Трудно ни е да се примирим с това и отказваме да го сторим, и отново свидетелстваме за това колко благ, търпелив и многомилостив е Господ, Който не иска и не търси „смъртта на грешника“, но желае „да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив“ (Иез. 33:11).

Нашият Бог, Господ Иисус Христос, Който възкръсна от мъртвите, е всесилен и всеблаг. Той има властта да покрие и очисти всеки грях, да изтрие всяка сълза от очите ни и да претвори всяко зло в добро. Бог е абсолютното добро и неизмеримата благост и милост, и човеколюбие. Той „е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“ – свидетелства светият апостол и евангелист, и тайнозрител Йоан (1 Йоан. 1:5). Тъмнината властва само в този свят, но с Христовото Възкресение вече е победена, защото „тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети“ (1 Йоан. 2:8). Ослепителната светлина на Възкресението преобразява всичко и всекиго и огрява пътя ни към вечния живот, независимо от цялото зло около нас.

След утрото на Възкресението злото е преодоляно и обречено,

защото бе унищожено най-силното му оръжие – смъртта, чрез която то властва в света (вж. Евр. 2:14).

Нека радостта, която Възкресението на Спасителя ни носи, да бъде винаги с нас и тази радост бъде пълна! Да живеем с Възкресението и да осъзнаваме дълбоко в сърцата си необратимата промяна, която е настъпила в нашия свят в утрото на Пасха, когато мракът завинаги отстъпи пред Светлината, която той не можеше да обземе (Йоан. 1:5). Врагът на човешкото спасение беше надвит и посрамен. На мястото на отчаянието дойдоха вярата и надеждата и Животът се възцари. Нека следваме Светлината, огряваща пътя ни към вечния живот и Царството Божие, и да работим усърдно за своето спасение. Да не бъдем равнодушни наблюдатели на злото и неправдата, които ни заобикалят, а дейни Господни съработници във всекидневната борба за живота – добротворци и миротворци, достойни за името Христово.

Силата ни е в нашата вяра,

защото е вяра във Възкръсналия от мъртвите Син Божи и Син Човешки – Господ и Спасител, и вечен наш Учител Иисус Христос. Него изповядваме, Нему едничък възлагаме надеждите си за спасение и живот вечен, на Него единствено се доверяваме, помнейки, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12).

Отечески поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и благопожелаваме духовен мир и преизобилна пасхална радост!

Благодатта на Възкръсналия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!