Да се създава орган тип „държава в държавата“, който да конторолира и разпределя средства от хазната без реален императивен надзор е недопустимо.

Позицията си депутатите изразяват в законопроект за промяна на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. ЗИД-ът е изготвен от зам.-председателят на ВМРО и съпредседател на групата на „Обединени патриоти“ в НС Искрен Веселинов и група народни представители, съобщават от пресцентъра на ВМРО. 

С изменение в същия по време на 43-ото НС беше направен орган към Министерски съвет, наречен „Съвет за развитие на гражданското общество“, в който единствен държавен представител е ресорният вицепремиер, който обаче има само съвещателен глас. Притеснителното е, че членовете на този нов състав към правителството са НПО, които ще разпределят държавни средства към неправителствения сектор в размер на милиони левове (в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. са планирани разходи в размер на 98 152, 30 млн. лева за „субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“). 

С така дадените от ЗЮЛНЦ правомощия, реално един консултатитен по своята същност орган, ще има правната сила на държавна агенция и ще води абсолютно самостоятелна политика по финансирането на дейности с държавни пари. Подобна практика няма до сега в България и не бива да бъде допускана, категорични са още от ВМРО.

Ето и пълния текст на мотивите към законопроекта:

Законопроектът предлага промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел в частта относно „Съвета за развитие на гражданското общество“, както и нова правна уредба относно деклариране и контрол на източниците и средствата за осъществяване на дейността на юридическите лица с нестопанска цел, получени от чужда държава или от чуждестранно физическо или юридическо лице, с изключение на средства, получени от Европейския съюз, с цел постигане на прозрачност на финансирането им. Тези предложения са продължение на тезата, която народните представители от ВМРО изразиха още в обсъждането при създаването на уредбата през 2016 г. 

Необходимостта от тези промени е предизвикана от няколко основни причини. 

На първо място действащата уредба съдържа неясноти относно статута на този Съвет. От една страна той е структура към Министерски съвет, която би следвало да има само консултативни функции по подпомагане на държавната политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създаването на условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Като такъв Съветът е определен и в правилника за организацията на дейността му. 

В същото време законът му възлага осъществяване на дейности, които не са съответни на статута му на консултативен орган. Според чл. 4, ал. 4 от Закона Съветът: 

- координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България и Плана за действие по Стратегията; 

- предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов, за изпълнение на стратегията за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението ѝ; 

- събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства; 

- определя приоритетите за финансова подкрепа и приема правилата и процедурите, както и разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. 

Тези дейности на Съветът са сходни със статут на държавна агенция по смисъла на Закона за администрацията - „администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство“. 

Този извод се потвърждава и от чл. 4, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който изрично определя, че се създава „Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество.“ 

А в същото време чл. 4, ал. 2 определя, че тази политика се осъществява от Министерския съвет като колегиален орган. Неясната уредба в тази част създава риск от неправилното ѝ прилагане, като Съветът да започне да изпълнява дейности, които не са в неговите правомощия. 

На следващо място анализът на правомощията на Съвета показва, че той има сериозни такива по разпределение и контрол на финансовите средства, които държавата предоставя на неправителствените организации за „проекти с обществено значение“ (това е законовият термин). 

Закон за юридическите лица с нестопанска цел не дава определение кои проекти следва да се определят като такива с обществено значение. Не е предвидено и Съветът да приеме условията, на които да отговоря един проект, за да се определи като такъв. Но напълно е ясно, защото е записано в чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, че финансирането на тези проекти ще е ежегодно от държавния бюджет. Така преценката дали един проект е с обществено значение или не, ще се осъществява от Съвета по целесъобразност – предмет на проекта и кой ще го изпълнява. 

Тъй като председателят на Съвета – ресорният вицепремиер - е със съвещателен глас (чл. 4, ал. 3, изр. последно от Закона), това означава, че решенията ще се взимат само от представителите на неправителствените организации в този съвет. Но въз основа на това решение ще се разпределят публични финанси.

На следващо място действащата уредба предвижда правомощие за Съвета да събере информация от органите на централната и на местните власти за предоставените от тях бюджетни средства за юридически лица с нестопанска цел за предходната година и да анализира ефективността на тази дейност. Така в Съвета ще се концентрира информацията кои държавни структури на кои неправителствени организации са предоставили подпомагане и за какви дейности.

Тази информация вероятно ще е нужна на Съвета да формулира приоритетите за следващото финансиране и въз основа на тях да извърши финансирането. Но не става ясно по какви критерии ще се подреждат тези приоритети. Към момента отделни министерства подпомагат неправителствените организации в своята си сфера на компетентност.

Напр. Министерството на отбраната подпомага организации на ветерани, Министерството на културата – за дейности по културата, Министерството на правосъдието – за дейности в сферата на съдебната власт и върховенството на закона и т.н. Централизирането при Съвета на определянето на приоритети за всяка бюджетна година и то без определени в закона или акт на Министерски съвет критерии означава, че по целесъобразност членовете на Съвета ще определят кои сфери ще бъдат подпомагани, а от това означава и кои неправителствени организации съобразно предмета им на дейност ще бъдат предлагани за държавно финансиране.

На следващо място, уредбата в частта относно разпределението на финансирането съдържа вътрешно противоречие. В чл. 4, ал. 3, т. 7 е предвидена дейността по разпределение на финансирането като дейност на Съвета. В същото време в чл. 4, ал. 8 е предвидено Съветът да предлага на Министерски съвет да разпределя финансирането, като предложението ще се основава на критерии, условия, правила и процедури, приети от самия Съвет.

Така на практика решението на Съвета предопределя решението на Министерски съвет, което дава и основание за извода, че дейността по разпределението ще я осъществява всъщност Съветът. Потвърждение на този извод са и разискванията, проведени в Комисията по правни въпроси при обсъждането за второ гласуване на предложенията за създаването на действащата уредба през 2016 г.

В изказаните мнения на народни представители и представители на изпълнителната власт се подчертава, че има практика в социалната сфера такава структура каквато е Съветът за развитие на гражданското общество да разпределя публични средства и затова няма пречка да се възложат такива правомощия, както и да се предвидят в държавния бюджет средства за такова целево финансиране.

На следващо място причина за необходимостта от направените предложения е неяснотата за какво финансиране ще е компетентен този Съвет – за разпределение на средствата, които сега се разпределят от министерствата или за допълнително целево финансиране на проекти с обществено значение. Дори и буквалното тълкуване на чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел -„за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност ежегодно се предвиждат и разходват средства по държавния бюджет“ не дава отговор на този въпрос.

Този отговор не може да се изведе и от уредбата на механизма на финансиране на неправителствени организации в законите за държавния бюджет за всяка година. От обсъжданията при създаването на уредбата на Съвета през 2016 г. може да се направи извод, че волята на законодателя е Съветът да замести министерствата в дейността по разпределение на държавното финансиране на неправителствените организации. Липсата на друга уредба потвърждава този извод.

В същото време това финансиране е ограничено от изискването проектът да е с обществено значение. Това, наред с правомощието на Съвета да определя приоритетите за всяка година ще доведе до сериозна неравнопоставеност при разпределението на финансирането. А предвид непредвидената ситуация, в която страната ни се намира от три месеца насам и последиците, която тя предизвика върху държавните финанси, за предвиждането на допълнително финансиране, наред със съществуващия механизъм, не може да става и дума.

Направените предложения за промени в чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел са насочени към преодоляване на тези основни несъвършенства в действащата уредба.

Предлага се отпадане на всички дейности на Съвета, които не съответстват на статута му на консултативен орган и са свързани с финансирането на гражданските организации с публични ресурси.

Приемането на тези предложения ще позволи да се запази досегашния модел на финансиране, в който държавата е тази, която определя приоритетите, разпределя публичните финанси и носи отговорност за това. Този модел е изразен и в чл. 4, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чието изменение този проект не предлага.

Предложението за отпадане на забраната организациите, които се представляват, и свързаните с тях лица да не могат да участват с проекти за финансиране е в същия контекст. То има смисъл ако Съветът е структурата, която осъществява разпределението на финансирането.

Ако Съветът остане само консултативен орган към Министерски съвет за подпомагане осъществяването на политиката за развитие на гражданското общество подобно ограничение е израз на необоснована рестрикция. Преценката дали една неправителствена организация ще получи държавно финансиране за определен проект ще се осъществява както и в момента – по правилата, които съответното министерство прилага за тази си дейност.

Включването на юридическите лица с нестопанска цел в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от януари 2018 година е резултат на законодателната идея да се изравни контрола върху капитала, респективно финансирането на тези правни субекти без оглед на това дали формират или не печалба.

Прозрачността във финансирането на юридическите лица с нестопанска цел е принцип на държавното управление и отражение на принципите на правото на Европейския съюз за равнопоставеност, еквивалентност и съразмерност. В условията на глобализация и поемане на функции на държавно управление от организациите от неправителствения сектор, осветляването на финансирането им е въпрос и на национална сигурност.

В действащото българско законодателство, за разлика от другите европейски страни, липсва правна уредба, въз основа на която да се постигне прозрачност относно източника на средствата на финансиране на юридическите лица с нестопанска цел и тяхното предназначение.

Поради това предлагаме създаването на специален регистър към Министерството на финансите, в който да се отразяват всички източници на средства за финансиране на дейността на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, както и тези в частна полза в размер над 1 000 лв., когато източниците на финансиране са от чужда държава или от чуждестранно физическо или юридическо лице, с изключение на получените от Европейския съюз средства, с цел постигане на прозрачност относно финансирането им.

Предложението това правомощие да се възложи на Министерството на финансите, а не на Агенцията за вписванията, е свързано с възможността контролът за изпълнение на това задължение, както и относно цялостната дейност на юридическите лица с нестопанска цел, получили финансиране от чужбина, да се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция по реда, предвиден в Закона за държавната финансова инспекция.

Това се мотивира от обстоятелството, че тя има опит от извършване на финансови инспекции на юридически лица с нестопанска цел по Закона за юридически лица с нестопанска цел, както и неперсонифицирани дружества по Закона за задълженията и договорите, в който държавата или общината участва пряко или косвено в имуществото им (чл. 4, т. 6 от Закона за държавната финансова инспекция).

При констатирано нарушение, установено с акт от финансов инспектор, директорът на Държавна финансова инспекция издава наказателно постановление, с което налага на юридическото лице с нестопанска цел имуществената санкция, предвидена в чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция. Министърът на финансите може да поиска по партидата на юридическото лице да се впише служебно, че е с временно спрян статут в обществена полза.

При констатирано повторно нарушение на задължението за деклариране на имущество юридическото лице може да бъде прекратено по реда на чл.13, ал.1, т.3, б. „б” от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
С предложеното изменение в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се предвижда създаване на задължение за деклариране на председателите и членовете на органите за управление на юридическите лица с нестопанска цел по аналогия с лицата, заемащи висши публични длъжности.

Задължението възниква, когато през предходната календарна година юридическото лице с нестопанска цел и получило финансиране от чужда държава или чуждестранни физически или юридически лица, с изключение на средства, получени от Европейския съюз. По този начин се осигурява допълнителен контрол върху средствата, които се управляват публично, но и в лично качество от ръководителите на неправителствените организации.