Пеканов: Трябва да се търси вариант за мир

България настоява за по-голям бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. и запазване на средствата за регионално развитие. Страната ни се противопоставя на предложението част от гарантираното финансиране за държавите членки да бъде пренасочено към общ европейски фонд за конкурентоспособност.

Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „Лице в лице“ по bTV, където коментира и предстоящия бюджет на България, минималната работна заплата, осигуровките, данъчното облагане и недоволството на синдикатите.

България настоява за по-голям бюджет на ЕС

Бъдещият бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. продължава да разделя държавите членки. Европейската комисия предлага той да достигне 2 трилиона евро, което представлява малко над 1% от брутния вътрешен продукт на съюза.

Според Пеканов бюджетът трябва да бъде достатъчно голям, за да осигури финансиране както за традиционните политики в областта на регионалното развитие и земеделието, така и за новите предизвикателства пред европейската икономика.

„Аз смятам, че той трябва да е толкова голям, трябва да е амбициозен. Когато се присъединяват по-слаби икономически страни членки, трябва да им даваш за инфраструктура, за транспорт, за развитие. Това трябва да продължи“, заяви вицепремиерът.

По думите му шест държави, сред които Германия, Австрия и Нидерландия, настояват за по-малък бюджет, тъй като не желаят да увеличават финансовите си вноски.
Пеканов обаче подчерта, че тези страни получават и косвени икономически ползи от европейското финансиране. Той даде пример със закупуването на нови влакове със средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които се произвеждат от компании в по-развитите европейски икономики.

„Да, нетната им вноска може да изглежда, че те плащат повече, но реално не е точно така. Това е нашата позиция. Позиция на 17 държави, между другото“, посочи той.
Според вицепремиера противопоставянето между държавите, които настояват за по-голям бюджет, и тези, които искат ограничаване на разходите, затруднява постигането на споразумение. Преговорите се очаква да продължат през ноември и вероятно през декември.

България е против пренасочването на средства към общ фонд

Един от основните спорни въпроси е предложението на Европейската комисия част от средствата, гарантирани досега за отделните държави, да бъдат насочени към общоевропейски фонд за конкурентоспособност.

Според Пеканов подобна промяна би поставила българските предприятия в пряка конкуренция с големите европейски компании за достъп до финансиране.

„От една алокация, която е само за нас, само за малките и средните предприятия в България и за инфраструктура, здравеопазване и всичко друго, към подход, в който една част от този бюджет, една трета от този бюджет, отива на общоевропейско ниво и ние се борим с големите германски, френски концерни“, обясни той.

Пеканов подчерта, че България не отхвърля необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, но настоява да бъдат запазени кохезионните фондове. Чрез тях се финансират инфраструктурни проекти, регионално развитие и подкрепа за предприятията.

Енергийната политика натоварва европейската индустрия

Вицепремиерът коментира и дискусиите в Брюксел за промени в европейската енергийна политика.
Според него системата за търговия с емисии е допринесла за развитието на възобновяемите енергийни източници и за намаляването на замърсяването, но същевременно увеличава разходите за европейската индустрия.

„С времето видях, че наистина системата за търговия с емисии пречи на европейската индустрия. Няма какво да се лъжем. По-високи са цените в енергетиката отчасти и заради това“, заяви Пеканов.

Той обърна внимание и на начина, по който се формират цените на електроенергията на европейския пазар. По думите му зависимостта от цената на природния газ създава допълнителни рискове за потребителите и бизнеса.

Пеканов изрази притеснение и от развитието на военните действия в Черно море и приближаването им до бреговете на държави от НАТО и Европейския съюз.
Той защити позицията на премиера Румен Радев, който според него още като президент е предупреждавал за рисковете от ескалация.

„Трябва да се търси вариант за мир, да се седне на масата, защото иначе други ще го решат този мир, а ние просто ще трябва да приемем решението им“, каза вицепремиерът.

Минималната работна заплата и бюджетният дефицит

В предаването „Лице в лице“ Пеканов коментира и напрежението около българския бюджет, включително недоволството на синдикатите заради минималната работна заплата.

По думите му досегашният автоматичен механизъм за определянето ѝ е създавал затруднения за бизнеса, особено в годините на висока инфлация.

„Не трябва да се изненадваме, че българската икономика започва да губи конкурентоспособност. Това е факт“, заяви той.

Пеканов подчерта, че правителството не се отказва от увеличаването на минималната работна заплата, но трябва да отчита ограниченията на бюджета. Той обясни, че повишаването ѝ води до индексация и на редица други плащания, което увеличава държавните разходи.

„Ние правим бавна, плавна фискална консолидация, така че да намалим дефицита, но се опитваме в същото време да водим относително умерена, бих казал, център-лява политика“, посочи вицепремиерът.

Той отхвърли твърденията, че настоящото управление носи основната отговорност за бюджетния дефицит.

Според него проблемите са се натрупвали през предходните години, а Европейската комисия е започнала процедурата за свръхдефицит малко след встъпването на правителството в длъжност.
„Нямаше как да го намалим от 5,7% на 3% за десет дни“, заяви Пеканов.
Той прогнозира, че дефицитът в края на годината ще бъде значително над 3%, но подчерта, че държавата не трябва да се отказва от важните инфраструктурни инвестиции.

„Ние трябва да инвестираме повече, не да режем капиталовите разходи“, заяви вицепремиерът.
По думите му оптимизацията на държавната администрация вече е започнала. В някои министерства са освободени по 100–150 служители, но процесът все още не е приключил във всички ведомства.

Данъчни облекчения за семейства с деца

Сред предвидените социални мерки Пеканов открои ново данъчно облекчение за семейства с деца, които посещават извънкласни занимания. То ще обхваща курсове, спортни тренировки и други дейности за развитието на децата.

За да се възползват от облекчението, родителите ще трябва да представят документ за направените разходи пред Националната агенция за приходите при подаването на годишната си данъчна декларация.

„Взимате фактурата или каквото там ви издават и го подавате към НАП в следващата ви данъчна декларация. Това се приспада от вашата данъчна база и ще ви се върнат максимум 200 евро на година“, обясни Пеканов.
Според него мярката ще насърчи и издаването на документи за извършените плащания, което би допринесло за изсветляването на сектора.
Осигуровки, данъчни оценки и облагане на свръхпечалбите

Вицепремиерът коментира и предвидените промени в данъчното облагане, осигурителните вноски и таксите.
Той направи разграничение между различните видове плащания, като подчерта, че осигурителните вноски не са данъци, въпреки че част от тях ще бъдат увеличени.

По отношение на актуализирането на данъчните оценки на имотите Пеканов заяви, че подобна промяна е необходима от години, тъй като стойностите на много имоти са се повишили значително.

Специално внимание той отдели на предвиденото облагане на свръхпечалбите. Според него този подход е по-подходящ от трайното увеличаване на корпоративния данък или промяната в подоходното облагане.