"Термина „среща“ не бих го употребил. За това, което беше, не мога да намеря думи нито на български, нито на македонски. Първо, всичко това започна със закъснение от почти един час. Премиерът се беше задържал някъде по посещенията. Изчакахме го в салона на посолството, всички на крака стояхме. Мина г-н Петков, поздрави се с всички нас, фотографира се, поговорихме си – всеки по две думи, с които изказахме нашата почит към поста и функцията, които заема и изпълнява, както и надеждите, че сериозно ще се заеме с решаването на македоно-българския въпрос по отношение на македонските българи. Но всичко това беше казано с много по-малко думи от всички нас, отколкото аз сега го казвам. Във всичко това имаше нещо малко обидно за нас и малко нетактично от страна на администрацията на премиера, защото тя е уредила срещата. Хвърлена бе тъмна сянка над всичко това, остана едно недоволство у всички присъстващи. Повечето от хората казаха, че по-добре щеше да е да не ни бяха поканили, да не бяхме дошли. По този начин и ние щяхме да си запазим достойнството, и премиерът щеше да си запази неговите позиции, щеше да си говори с хората в Македония от македонския политически естаблишмънт. Така че всичко това мина с неудовлетвореност и недоволство". Това заяви журналистът Владимир Перев пред "Фокус". 

"А, колко мислех да кажа на премиера… Нещата започнаха на 3 януари, когато като някакъв специален депутат, специален пратеник на българското правителство в Македония Весела Чернева дойде да уреди срещата между двамата премиери. Винаги когато има някакъв специален пратеник, както се казва, винаги едната страна остава с подкъсени ръкави, т.е. остава някак изиграна в отношенията. Това се случи и този път, когато се видя, че България остана в миноритарна позиция в срещата. Това беше непрофесионално уредена работа. След това истинската трагедия започна една вечер преди идването на премиера, когато той в София даде интервю за познатата антибългарска телевизия в Македония „Сител“, където журналистът, който се представи като пазител на македонските ценности и македонската държавност, без и малко уважение към премиера – прекъсваше неговите изказвания, поставяше му въпроси, които са несъвместими с отношението журналист-гост в студиото. И най-интересното е, че тук няма вина журналистът, премиерът прие това отношение на някакво приятелство с македонските журналисти и с журналиста конкретно от „Сител“. Мисля, че администрацията на премиера не го е подготвила добре за срещата, не му е посочила нещата, направила е погрешен избор. Това уж приятелско отношение позволи на македонския журналист да

постави премиера на България в блендер

да кажем, и направо да го смели и изцеди така, че да не остане нищо от казаното. Не знам дали някой въобще на този човек му е казал, че премиерът няма приятели, премиерът няма роднини. Има едно по-тясно семейство и само толкова", каза още Перев. "Премиерът трябва да мисли само за добруването на България и за никой друг. Няма тук добри – лоши отношения, няма интереси, няма нищо. Има само добруването на България с позициите и целите на България. След това дойде посещението и не минаха и 12 часа, и излезе Стево Пендаровски, президентът на Македония, и каза, че г-н Петков се бъркал във вътрешните работи на Македония, след това, че е казвал къде има, къде няма малцинства. И така, едно абсолютно политически дисхармонно изказване пред македонските медии на македонския президент, което може да говори само за него и за неговата политическа култура. Тук премиерът Петков е абсолютно невинен, поне от наша гледна точка. И след това вече започнаха да се редят нещата. Например,

видя се пълна дисхармония 

администрацията на премиера, пиарите на премиера въобще не кореспондират с Външно министерство, защото на сайта на Външно министерство ние днес четем, че г-жа Генчовска се е справила отлично с Буяр Османи, казала е чисто и ясно позициите на България, без никакво двоумение. Така че в тоя момент не само ние, македонската политическа общност не знае какво да мисли за правещите българската политика и за позициите на българската политика по отношение на Македония, по отношение на присъединяването на Македония и условията, които Македония трябва да изпълни, и по отношение на правата на македонските българи: да бъдат записани в Конституцията, да имат право да съществуват", допълни журналистът. 

"Правата на македонците в България и някакво македонско малцинство е много отдавна приключила и изоставена тема. Тя сега се манифестира и се разказва само като противотежест на това, което го говори официалната българска политика, олицетворена от президента Радев – дано да не греша, защото и аз вече не знам, коя е официалната политика на българското правителство. От друга страна, обаче, Македония има друго впечатление. Да бъда точен, ясен: в България съществува една групировка на интелектуалци и образовани хора, завършили престижни университети, които в Македония се оценяват като петата колона на македонците в българската политика и които ще свършат работата на македонците пред българското общество, които изговарят разни тези, че не е необходимо да се пишат македонците „българи“, говорят за това, че македонците и българите са един народ, пък няма нужда от това да се правят разлики и така. Тая теза тук дава надежди, че вътре в България ще бъде извършен някакъв – не искам да кажа военен или политически, но ще бъде извършен някакъв интелектуален преврат. Българите са познати като превратаджии и винаги отиват на левите позиции. Така че някакви леви позиции ще извършат преврат и ще се подтиснат правата на българите в Македония, а ще се възстановят правата на македонците в България, които са били притежавали в периода там до 50 и някоя година македонска националност. Тук става дума за

замитане на проблема някъде под тепиха

за прикриване на изкривяване на истината. Ние се опитахме, и македонските българи, и българите в България, и политиката да кажем, че ние сме били винаги един народ в последните хиляда и триста години, последните стотина години нещата са се променили. И тогава ние казваме и твърдим: да, ние сме македонските българи или българи от Македония, или въобще българи в Македония – както искате го кажете, това е едно и също. Да, има и македонци. Дали са тези хора, които са се отметнали от българската кауза и са приели македонизма като своя емоционална и политическа идеология, което е бард на антибългаризма в Македония - това е въпрос, за който ще разговаряме. Но тия са тук и съществуват и ние искаме, македонските българи, да ни се признаят историческите права за изграждането на македонската държавност. За новата. И всичко ние им признаваме след 2 август 1944 г. Преди това всичко е българско – и писмеността, и културата, и историята, и героите. Тогава, ако някой мисли в България, че македонските българи, които съществуваме днес – толкова малко, колкото и сме, сме същите с македонците, тогава защо се сърдят, когато македонците говорят, че Гоце Делчев или Самуил са македонци? Тогава защо, къде е проблемът? Ако някой в София мисли, че тия, които се казват, че са македонци, са също като българите, тогава няма никакъв проблем, тогава нямаме нужда и от Историческа комисия. Да, и когато вече споменахме комисия – тук се чува, че премиерът Петков ще посегне на състава на комисията, за да го смени", категоричен е Владо Перев. 

"За пръв път от последните 100 години Македонският въпрос показа опасностите по идентификацията, по себеидентификацията на българите пред европейската общност. И затова се вдигна много силно гласът на протест в България. И затова се появиха и толкова много организации, които искат да представят България като държава, която е расла на чужди македонски национални традиции, различни от българските. И в този момент и заради това позицията на президента Радев е най-вярната позиция. Очите ни и нашата надежда са отправени към него. Дано да не се случи някакво поредно предателство в българската официална политика, защото ние тук, в Македония, ние, които сме чували поне нещо от нашите семейни и лични традиции, български традиции, семейните ни спомени, ние сме свикнали, че в България по някой път се случват предателства в интерес на някакви други цели на международни органи и организации, както е било и по времето на Коминтерна, и след Втората световна война, и след Първата световна война, когато България е била победена страна и тук не можем много забележки да правим. Но през другото време българската политика не е внимавала особено за запазването на своите национални идеи, традиции извън границите на България. Президентът Радев не е президент на България. Той е покрай това президент на всички българи и трябва да си поеме отговорност за позицията, която има", допълни журналистът.