Европа и нейните институции стоят зад правата на българите

Владимир Перев*

В "Македонските народни приказки" няма нищо вярно за добрите отношения с българските политици, няма нищо вярно, че са мили един с друг и контактуват помежду си, като приятели, които се разбират за собствените си недоразумения. Никога не е било така.

Македонската политическа страна търси удостоверение за своето национално оцеляване, търси потвърждение за себе си, че е тук, на това македонско място, от преди хиляда години. Това България не може да го осигури, няма български политик, който да го направи възможно. Някой иска да се възползва от ситуацията с невъзможността да се състави редовно правителство в България и на тази база да спечели. Това е невъзможно.

Македонските българи са по тези земи повече от 1300 години

и това е решен въпрос. В някакво минало време, когато България беше под съветско/руска окупация и тя беше натрапена на политическите (алкохолизирани) структури на България, такава възможност беше предричана, целенасочена, но никога не беше искрено приета.

Тези дни слушаме "народните приказки" на македонския премиер Мицкоски за близките му отношения и телефонни разговори с Бойко Борисов. Приличат на кръчмарска история. В това време на несигурност относно формата на новото българско правителство, всякакви разговори с който и да е български политик по македонския въпрос обикновено са загуба на време и хвърляне на "прах в очите".

Никой не знае какво иска да каже Мицкоски за телефонните си разговори с Борисов и за сътрудничеството им чрез Европейската народна партия в Европейския парламент. Това са абсолютно маловажни неща, в България на тях се гледа като на елементарни цивилизационни отношения между политиците. Строго погледнато, никой в ​​България няма мандат за преговори относно рамката и условията, които Македония трябва да изпълни, за да започне преговори с ЕС.

В момента, в който македонският министър Николовски нарече българските политици „мизерници“,

вратата за преговори беше затворена,

върнахме се във времето на Кралството СХС и обявяването на българите за „татари и славянски изроди“. Борисов е умен, кадърен политик, той е оцелял дълго време на политическата сцена и знае, че няма мандат да преговаря с правителство, в което има такива министри.

Повече от сто години македонските българи са забравени от международната политика на София. 

Отмина времето на слагачеството и овладяването на интересите на Белград

на Балканите. Борисов и целият български политически елит знаят и приемат това. И накрая, личните отношения и телефонните контакти са само въпрос на добри обноски и усилия за поддържане на отношенията между двете държави на разумно ниво. И за Мицкоски, и за Борисов е съвсем ясно, че не могат и не трябва да обсъждат правата на македонските българи, не трябва да ги поставят като заложници на някакви неясни, бъдещи "добросъседски отношения", които в крайна сметка се свеждат до даване на нови привилегии на сърбомакедонистите, сега формализирани в правителството на Мицкоски.

Няма преговори за никаква рамка, няма добросъседски отношения без съгласието на македонските българи и безусловната промяна на македонската Конституция.

Днес Европа и нейните институции стоят зад правата на българите в Македония и това е факт. /БГНЕС

—

*Владимир Перев е публицист от РСМ, македонски българин, бивш телевизионен журналист. Работил е в Македонската национална телевизия в периода от 1968 до 2004 година.