14 Ноември, 2026

Пет стъпки - къщата ни гори и се налага да изгасим пожара заедно

Авторът, Снимка: архив на Faktor.bg

Хората трябва най-сетне  да осъзнаят, че България ще бъде такава, каквато я направим – със собствените си ръце – че не сме васали никому и че никой не е надарен свише с правото да ни спасява или да ни води където и да било

Едвин Сугарев

Нека бъдем наясно: с гласуването си на балотажа в неделя българските избиратели (и тези, които гласуваха за Йотова, и тези, които изобщо не гласуваха – което е същото!) 

извършиха грях, 

който няма да им бъде простен, който ще се стовари върху техния гръб и който ще изкупват дълго и трудно. В Деня на народните будители непробудения народ гласува срещу своята независимост и собственото си достойнство – това е горчивата истина. С това гласуване всички нишки на властта бяха положени в ръцете на румен радев и неговата хунта (съжалявам, но това е точния термин, с който може да бъде определена шайката на сегашните властимащи). 

Не знам доколко масата новопокръстени „прогресисти“ разбират, че подобно властово съсредоточаване  е и ситуация, която няма как да не доведе до авторитарен режим – и първите белези от неговото пришествие вече са пред очите ни. Не знам и доколко същите си дават сметка, че радев и компания са само изпълнители – и че оттук нататък този, който поръчва музиката, трябва да бъде търсен зад стените на Кремъл.

Накратко казано: демокрацията в България, доколкото изобщо я е имало, винаги се е крепяла на едно малцинство, което далеч не винаги е било в състояние да я удържи. Сме страна, 

обитавана от овчедушна маса,

 в която по-някога се мяркат най-прекрасните луди глави, които някога са се раждали – Ботев, Левски, Стамболов, Захари Стоянов и неколцина още други – винаги предавани, винаги поругавани от безпросветните маси, които се прекланят само пред поговорката за преклонената главица. И днес отново изборът е в полза на тези, които работят не за националните интереси и за достойнството на България, а за руските интереси и принципите, изповядвани единствено от сатрапиите. Както се казва – това е положението, в което се намираме: сме на прага на един мрачен период – мрачен не само в национален, но и в глобален аспект.

Това обаче не е причина да вдигнем ръце и да се оттеглим във вътрешна емиграция. Макар в  настоящия сблъсък между варварството и цивилизацията да беше отново потвърдено, че защитниците на хуманните и демократични ценности са малцинство, в полза на това малцинство все пак гласуваха 750 000 човека – около два пъти повече, отколкото на последните парламентарни избори. Това нарастване е шанс, който би трябвало да ни окуражава, а не да ни обезсърчава – и е база, върху която може да се гради бъдещето. 

В тези избори се крие и един ключов урок: на раздробеността и котерийното мислене трябва да бъде сложен край. България е в ситуация, в която проблемите, пред които се изправя, са много по-глобални от интересите на тази или онази партия. Това е ситуация, сродна с тази в Унгария или в съседна Сърбия – и би трябвало да се поучим от начина, по който тези страни успяха да се изтръгнат от примката на новия тоталитаризъм. И тъй като България е на кръстопът, на който противоположни стрелки сочат към Европа и Евразия, трябва да заложим на една обща ценностна проекция на нормалността, способна да произведе единно действие дори и от обществени структури, които по дефиниция се противопоставят помежду си. Накратко казано: 

къщата ни гори и се налага да изгасим пожара заедно,

 без значение кой бил ляв и кой бил десен, кой бил либерал и кой – консерватор, и дори кой бил обременен от стари грехове и кой – невинен като ангел небесен. И едва когато пламъците бъдат потушени, ще ни остане достатъчно време да спорим кой в своята визия за нашето общо бъдеще е крив и кой е прав.

Има няколко неща, по които нормално мислещите хора в България би трябвало да постигнат съгласие – и то веднага. Първо – създаване на 

единна платформа за политически действия, 

насочени към отстраняването на настоящите властимащи. Не става дума за сглобка, нито за коалиция: става дума за политически проект, в който участват не партиите, а гражданите – желаещите граждани, независимо на коя партия симпатизират. Проект, който изгражда не вертикални, а хоризонтални структури, менажирани обаче от обществени авторитети, които гарантират, че с гражданската енергия на платформата няма да бъде злоупотребено в полза на партийни или частни интереси.

Второ – създаване на структури и 

изграждането на комуникационни канали, 

чиято цел е поддържането на постоянна протестна готовност. Добре е да се помни, че гафовете на авторитарната власт могат да бъдат обуздавани, а вредите от тях – ограничавани единствено с помощта на гражданските реакции и масовите протести. Това е и единственото, от което един такъв режим се страхува – и на което най-често отговаря с насилие, ако се убеди, че огромното мнозинство се състои от поданици, които при подобни акции си заравят главите в пясъка.

Трето: трябва да се упражнява непрекъснат мониторинг над всички жестове на властта – изпълнителна, законодателна и съдебна. Гафовете трябва да бъдат изваждани наяве по всички възможни начини, при това не само адресирани до българската публика, но и към външния свят. Трябва да бъдат анализирани и тенденциите, които произтичат от конкретните властови действия, както и да бъдат правени прогнози за последствията, до които те ще доведат. И най-важното – трябва да бъдат изразявани на ясен и достъпен език алтернативите, които една нормална власт би предприела във всяка конкретна ситуация.

Четвърто: трябва да бъдат изградени стратегии, чрез които да се заздравят и доизградят международните контакти – особено тези в съюзите, в които България членува – ЕС и НАТО, като се положат всички възможни усилия да стане ясно, че политиките на управляващата клика не се споделят от значителна част от българските граждани – и особено от техния образован елит.

Пето: трябва да се положат наистина титанични усилия, за да се преодолее основния недостатък на гражданското общество в страната ни – 

липсата на политическа култура

 Политически активните хора трябва да приемат като свой дълг ролята на просветители – да се срещат, да говорят, да насърчават и да убеждават тези, които за съжаление още не са дорасли до нужното равнище спрямо времето, в което живеем. Трябва най-сетне хората да осъзнаят, че България ще бъде такава, каквато я направим – със собствените си ръце – че не сме васали никому и че никой не е надарен свише с правото да ни спасява или да ни води където и да било.

Вероятно има още много неща, които трябва да бъдат направени. Но и тези за достатъчни, за да направим първата стъпка, а както казват древните китайски мъдреци, с нея започва Пътят – дори и този път да е дълъг и понякога да ни изглежда безкраен.

Сподели:
Повелителите на „Суперинтелекта“ и най-близките се отрекоха от Тръмп, а това е само началото

Повелителите на „Суперинтелекта“ и най-близките се отрекоха от Тръмп, а това е само началото

И така, Оранжевият президент е на път да осигури на демократите 10 години на власт, както предрече наскоро в едно интервю самият Питър Август Тийл

Обратното броене у нас вече е започнало!

Обратното броене у нас вече е започнало!

Просто властта ни е глупава, безсърдечна, жестока, арогантна, лишена от емпатия, кастрирана от съчувствие, като рак, който скоро ще тласне организма на държавата ни в терминална фаза

За безочието на властта след трагедията, която можеше да не се случи

За безочието на властта след трагедията, която можеше да не се случи

От Института за пътна безопасност още преди 4 месеца са предупредили в парламента, че неизбежно предстои голяма катастрофа

Коментари (0)