Александър Николов

Доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира обяви преди няколко  месеца, че след края на 2020 година Русия от втора световна морска сила ще отстъпи мястото на Китайския военноморски флот. Очаквано САЩ запазва първото място. Как се стигна до това позорно пренареждане, след като в годините на Съветския съюз  и Студената война Кремъл претендираше дори да е първа морска сила. 

Военните анализи сочат една повратна точка – потъването на подводницата „Курск”. Само преди няколко седмици светът отбеляза 20-годишнината от трагедията, която отне живота на 118 мъже.
На 12 август случайна експлозия на торпедо предизвиква авария на ядрената подводница "Курск", сочена като гордостта на руския военноморски флот. Цялата драма се развива на 108 метра дълбочина в Баренцово море и държа в продължение на седмици в напрежение Русия и целия свят. Според анализатори това е 

най-тежкото поражение, което руският флот е претърпявал в историята си

 и то допуснато в мирно време.
В онази фатална сутрин „Курск” участва в учение на Северния флот. Норвежки сеизмолози регистрират поредица от няколко мощни експлозии – часът е  11:28 местно време.
Всякаква радиовръзка с екипажа е прекъсната. Улавя се единствено SOS сигнала, който един от моряците изпраща, удряйки по корпуса на подводницата. Проваля се и първият опит миниподводница да достигне до авариралото 154 метра метално чудовище.
Два дни 

руската държава крие за инцидента

 и едва на 14 август признава публично, че има "технически трудности " с „Курск”.
Командирът на руския флот лаконично обяснява, че има "експлозия в първото торпедно отделение". Взривът е повредил подводницата и я е принудила да легне на дъното в международна зона на около 150 км северно от руското пристанище Североморск.  Дори се опитват манипулативно да внушат версията, че е имало сблъсък с чуждестранен плавателен съд, за да оправдаят случилото се.
Военните упорито уверяват света, че реакторът  е спрян и е под контрол, а 24-те ракети на борда нямат ядрени бойни глави. Руският флат твърди още, че  въздух за екипажа има до 18 август и той ще бъде спасен.
В онези драматични дни

Русия отказва предложената й международна помощ

от британци, норвежци и американци, за да прикрие нелицеприятния факт, че дори най-добрата им подводница е оборудвана с остаряла или неподходяща техника. Надменно руснаците продължават сами спасителните операции, които се оказват низ от провали и грешки.
Трагедията с „Курск” се оказва и повратен момент в доверието към президента Путин. Първото си изявление той прави едва на 16 август, като отказва да прекъсне ваканцията си  в Сочи. Путин  внушава на руснаците, че ситуацията е критична, но флотът им разполага с всички необходими спасителни средства.
Само няколко часа след това му изявление настъпва пълен обрат. След телефонен разговор с американския президент Бил Клинтън Путин издава втора заповед - да се приеме "помощта, откъдето и да идва".  
"Оглушителното" му мълчание и неадекватните реакции му навличат за първи път истинска атака във все още демократичната и свободна руска пресата.
9 дни след аварията - на 21 август норвежки водолази успяват да отворят подводницата и влизат в нея. Картината е потресаваща - вътрешността е наводнена, а 

всички моряци са мъртви

След злокобната вест руският президент пристига във Видяево, малкото пристанище - база на "Курск". Там са събрали роднините на моряците. В типичния си надменен и арогантен стил  Путин отправя упреци към разплаканите жени и деца на загиналите. В знак на протест с поведението му семействата на жертвите отказват да се присъединят към националния траур, обявен на 23 август. Тогава в главите на мислещите руснаци вероятно за първи път светва сигналната лампичка, че президентът им не е всесилният и всеможещ чекист – спасител на нацията, а 

верен последовател на бащата на народите Сталин

 Години по-късно самият Путин призна Висарионович за свой кумир и даже поде култ за превръщането му в светец. Путин се оказа поредното потвърждение, че господарите на Кремъл никога са нямали човешкия живот за ценност и не са се интересували от него.
Злополучно се оказва и започналото разследване за причините и виновните за смъртта на моряците.
През 2002 година руската прокуратура закрива разследването, без да посочи виновници. Разочарованието за скърбящите семейства е огромно.Те открито обвиняват Владимир Путин за смъртта на близките си. Неофициални експертизи сочат, че моряците е можело да бъдат спасени в първите часове след взрива, но са

 загинали най-много осем часа след аварията

 За това свидетелства и саморъчното писмо на един от моряците. То е намерено едва през октомври 2000 г. близо до тялото му, но свидетелства, че поне 23-ма от мъжете са оцелели след експлозията, укривайки се във въздушен мехур в един обсег.
Предсмъртното послание на офицерът Андрей Борисов е шокиращо: "Скъпа Наташа и сине мой Саша!!! Ако получите това писмо, това означава, че съм мъртъв. Обичам ви много силно".
Драмата „Курск” е тежко предупреждение и налага няколко важни констатации, за които световната общност няма право да си затваря очите.
В преследване на амбициите да се съхрани в дълбока тайна ядрената програма на Русия, Кремъл отказа да приеме спасителна помощ навреме от света. Жертването на невинни човешки животи се оказа отново по-лесно, отколкото  те да бъдат спасени.
Русия създаде изключително голям риск от тежка екологична катастрофа, с непредвидими последици. В типичния си арогантен и надменен стил Кремъл демонстрира мудни и противоречиви действия при подобни инциденти, опитвайки се често да препише вината на други страни.
В крайна сметка взрива в „Курск” е пряка илюстрация на несъстоятелността на руското военно производство, а налагането му в световен мащаб като надеждно и високотехнологично е плод единствено на пропаганда.
Драмата с „Курск” е нагледен пример за философията на Кремъл да отказва да поема политически отговорности и да бъде предвидим партньор. В опитите да се самодоказва като „световен лидер”, Русия по-скоро се оказва държава-агресор, действаща с явно не зачита на интересите на своите граждани и света.
–