Васил Данов

Председателят на движение „За свободу России!“ Генадий Гудков съобщи, че предстои регистрация на движението в българския съд.  То бе учредено вчера в София от опоненти на режима на Путин. Ръководството ще потърси контакти с украинската диаспора в България, ще координира дейността си със съмишленици от Германия, Чехия и Полша, ще създаде фонд за подпомагане на емигранти, преследвани от руските власти.

Росен Плевнелиев

На конференцията вчера присъстваха български политически и обществени дейци. Гордост и интелектуална наслада предизвика словото на президента Росен Плевнелиев. „Мирът не е възможен когато по-силната държава може да окупира по-слабата. Мирът не е възможен, когато подкопаваме принципите на мира в Европа, включително Хелзинските споразумения за мир, които казват, че границите в Европа са свещени, че границите няма да се местят със сила, че правото на всяка държава, суверенното мнение на народите трябва да се зачита“, заяви Росен Плевнелиев.

Отдавна не съм срещал такива руснаци. Умни, компетентни, ерудирани, европейци не по-малко от нас, а може би и повече. Познаващи ситуацията в България, на Балканите, в Европа и в света. Спокойни. Без да се извиняват, че са руснаци и страната им е окупирана от людоедски средновековен чекистки режим. Знаят, че и тази злина е временна. Както временни и краткотрайни са били тираниите на Иван Грозни, на Петър Първи и на Екатерина Втора, на Александър №х 3 и на Йосиф Джугашвили № 1. Всички сме краткотрайни туристи на този свят.

Мафия с пагони

Флора Ахмедова е дъщеря на рускиня и на мюсюлманин от Средна Азия. Никога не се е занимавала с политика. Случайно попада в мрежите на жилищната мафия в Москва. Тя и други жертви наемат адвокат, за да защитят собствеността си. Адвокатът е убит, Флора е преследвана от МВР като криминален престъпник. Гангстери с пагони се опитват да я убият, майка й е уволнена от работа и тормозена с телефонни заплахи. С туристическа виза и с непълнолетната си дъщеря Флора бяга в България, където получава статута на политически емигрант. И у нас имало добри хора!

Михаил Ежов е режисьор и политически сатирик. Песните и клиповете му осмиват гротескния кремълски режим, което вбесява диктаторчетата далеч повече, отколкото директни политически обвинения. След първите намеци, че може да му се случи застрахователно събитие, Михаил заминава в Европа. Чергарства. Досега е обиколил седем гостоприемни държави. Няма да мълчи. С огорчение констатира, че уродливите чеда на сталинизма, които са го принудили да емигрира, живеят уютно в западните държави, купуват си „златни“ паспорти с пари, ограбени от руския народ и живеят охолно и сигурно. Заедно със съмишлениците от движението ще продължи да разобличава упадъка, корупцията и държавната мафия в родната си страна.

Михаил Василиев живее във Варна. Участва в изборите като политически активист и противник на султанската партия „Единая Россия“. Младите руснаци успяват да преборят путинските чиновници в генералното консулство на Руската федерация във Варна и да им измъкнат победата на последните избори. Използват силата и гъвкавостта на социалните мрежи, интелекта и моралното си превъзходство над московските тъпанари.

Дмитрий Баграж, ръководител на организацията „Анкремлен“  в Германия, сподели политически опит от дългогодишната си дейност сред руските емигранти във Федералната република и сред германски симпатизанти. В  демократична Германия е значително по-спокойно да развиваш обществена дейност, но е трудно да привлечеш нечие внимание. В четиримилионния Берлин ежедневно преминават 13-14 политически демонстрации, а ежемесечно в Бундестага постъпват повече от 1 300 петиции. Кремълската пропаганда използва комплексите за вина, насаждани у германските граждани от 1945 г. насам, поради което и държавни институции, и неправителствени организации избягват да се произнасят по въпроси, които биха могли да засегнат „чувствителните“ натури на московските сатрапи. Затова руските активисти използват Инстаграм, Ю-тюб и „Тик-Ток“, екстравагантни инициативи като палатков лагер пред Бундестага и Алаея на кремълските престъпници по маршрута на германските депутати към парламента.
Руските политически емигранти в Германия правят списъци и портрети на най-отявлените кожодери, олигарси и идейни крепители на Путиновия режим и ги разпространяват в Западна Европа. Така привличат европейското обществено мнение и не позволяват на убийци и мародери от сталинската школа да изнесат богатствата си на Запад и заедно с отрочета и внуци да се интегрират в демократичните страни.

Мъж на средна възраст, чието име няма да съобщя поради съображения за сигурност, заявява: „Опозицията в Русия е разгромена, избита или натикана в калта. На Русия ще бъдат необходими още 15-20 години, докато излезе от путинския кошмар и още толкова за възстановяване. Лично аз нямам толкова време. Смятам, че близката ни цел е да изведем колкото може повече свестни хора в Европа, като ги изтръгнем от ноктите на кагебистката мафия. Благодарен съм на България, че ми даде убежище и подслон, но и тук нещата не вървят към добро. Виждам как се разраства „петата колона“ на путлеризма. Няма гаранции, че утре и тук няма да дебаркират „зелените човечета“ без опознавателни знаци. Нямам повече накъде да бягам и ще се бия до край“.

Десетки несломени руски хора с трудни съдби. Те са голямата, истинската, европейска Русия. Русия, която рано или късно ще строши оковите на уродливите джуджета и ще протегне изстрадалите си ръце към приятели от Европа, Америка и от останалия свят.
Честната, истинската, другата Русия не се е смирила с кагебисткия диктат. Русия, проляла реки от кръв за Правдата и Справедливостта, няма да забрави и няма да прости на агресорите. Не случайно по време на сраженията в Грузия руски правозащитници, протестирали още срещу нахлуването в Чехославакия през 1968-а, припомниха думите на поета Александър Галич:
 „Граждане! Отечество в опасности! 
Наши танки на чужой земле!”