Димитър Иванов

Причините за изчезването на българския изтребител на Черно море ще се превърнат в крайъгълен камък за бъдещето на родната военна авиация и присъствието й като важна част в системата на НАТО на Балканите.

43 минути след полунощ на 9 юни изтребител МиГ-29 внезапно губи радиовръзка и изчезва от радарите. В машината е майор Валентин Терзиев, който изпълнява тренировъчната задача в рамките на тактическото учение "Шабла 21". Според предварителен план Терзиев е стрелял по мишена, отчел е, че е поразена и след това рязко следите му се губят. Според военни експерти  съществуват поне шест възможни версии за трагичния инцидент - независимо до колко всяка една от тях е с относително висока доза за реалност, конспиративност, екзотичност или баналност, но не трябва да бъдат подценявани.

Първа версия

Според военни експерти голяма е вероятността пилотът да е загубил ориентация. Това се случва в трудни условия – например при поразяване на  цел над морето през нощта, когато се сливат визуално водната шир и небето. Пилотът майор Терзиев наистина е с дълъг стаж във военната авиация, но няма как да бъде пренебрегнат фактът, че е имал много малко летателни часове. По стандартите на НАТО са необходими поне 180 часа годишно, а нашите пилоти успяват да достигнат максимум до 30 или по-малко часове тренировки във въздуха. Това обстоятелство не е по вина на пилота – просто военното министерство и държавата не са му осигурили тази възможност. А пилот с недостатъчно летателни часове лесно може да загуби ориентация при трудни условия. Няма как да се игнорира и фактът, че държавата го е принудила да управлява стара съветска трошка, която е изхвърлена от почти всички армии, участвали в бившия Варшавски договор. При малко летателни часове и амортизирана и морално остаряла машина няма как да очакваме от  тези мъже подвизи и геройства. 

Втората версия

Напълно реално е противовъздушната отбрана в учението да е допуснала неволна грешка. Става дума за така наречения  приятелски огън, идващ от нашата противовъздушна отбрана. Вече тече разследване за инцидента, което трябва да установи дали са осъществявани по време на полета наземни стрелби от наша страна. Подобна ситуация не може да бъде скрита и заметена защото има много свидетели, а технически експертизи могат да докажат правдоподобна ли е  такава постановка.

Третата версия

Самовзривяване на самолета, причинено от неизправна или стара ракета, която е била на борда. На този етап няма никаква надеждна информация с какви ракети е бил въоръжен изчезналият МиГ-29 -  далекобойни или късобойни? Изправни ли са били ракетите, минали ли са през задължителен ремонт и проверка? Кой и кога ги е ремонтирал и проверявал? Ако са били стари и със съмнителна изправност  - защо и кой ги е допуснал на борда? А възможно ли е при изстрелването на една ракета да се активира другата и да се предизвика взрив?

Всъщност темата с бойните ракети е прелюбопитна, но обвита в неяснота и мистерия. Преди година и половина от сайта на военното министерство стана ясно, че е пусната тръжна процедура за ремонт на ракети "въздух-въздух" от типа Р-27 за изтребителите ни МиГ-29. Възлагането на обществената поръчка е под 50 млн. лв. и не се изисква санкция от правителството или парламента, а може да бъде сключен договор с фирма с директното решение на военния министър Красимир Каракачанов или някой от заместниците му. 

Прогнозната стойност на проекта е 25.92 млн. лв. с ДДС (или 1.44 млн. лв. на бройка), а времетраенето му – до 48 месеца, тоест все още не е завършил пълният цикъл на удължаване срока на използване на авиационни управляеми ракети от типа "изделие 470-1".

Според разследване на "Капитал" въпросните ракети "въздух-въздух" са снети от бойно дежурство още през 2019 г., тъй като официалният им срок на годност вече е изтекъл. 
Причината да бъде забранено използването им била, че ракетното гориво на някои от тях "е започнало да сълзи" и може да предизвика самозапалване, което би могло да взриви изтребителя.

Без тези ракети обаче българската бойна авиация се лишава от боеприпаси с по-голям радиус на действие. В момента МиГ-овете ни са принудени да изпълняват мисиите от ер полисинг с ракети с малък обсег от типа Р-73, предназначени за поразяване на цели до 30 км.

Важни са и възможностите за изпълнител на тази поръчка - освен руската военна корпорация "Вимпел", ремонтът им може да бъде осъществен и от украинската "Артем".
Проблематичен остана смисълът от подобна обществена поръчка, която е за десетки милиони. Евентуалният ремонт ще трае поне 4 години, а годни ракети ще започнат да пристигат почти паралелно с първите изтребители F-16 Block 70, несъвместими с руските боеприпаси.

Дано поне сега разследването на инцидента установи дали все пак Каракачанов е възложил ремонта на ракетите, на коя компания, до къде е стигнало изпълнението на поръчката.

Четвърта версия

Руска  активност  може да е причината за потопения боен самолет. Възможно е това да е станало след обстрелване от кораб или от друга летателна машина. Отдавна обществото е информирано, че руски военни самолети летят провокативно  към въздушното ни пространство с разузнавателна цел. Чуждите летателни машини обикновено са с изключени опознавателни средства, а нашите радари са стари съветски модели, които имат твърде ограничени възможности да засекат примерно модерен руски самолет от типа СТЕЛТ. В медиите вече се прокрадна информация, че радарът на Балчик не засича под 1000 метра височина, тоест ако е летял чужд модерен самолет на ниска височина, той няма как да бъде прихванат. При тази версия две са възможностите  - или неизвестният самолет да е предприел злонамерени действия срещу нашия МиГ-29, или по време на учебната стрелба прелитащ в близост самолет да е помислил, че го обстрелват и да е отговорил фатално на огъня. Русия не е случайно обичайният заподозрян – на 7 април Владимир Путин подписа официално указа, с който страната се оттегля от Договора „Открито небе“, а за последните три години натовското въздушно пространство и било обект на провокации близо 1000 пъти от руски военни самолети.

Пета версия

Тя е доста банална на пръв поглед, но съвсем не е за изключване. Стана ясно, че изчезналата летателна машина е от тези, които са преминали наскоро ремонт в Русия. Възможно е ремонтът да не е качествен, а това да се е отразило фатално за полета.

Шеста версия

Тя е доста екзотична и е на границата на реалната секретност и теория на конспирацията. Във военните среди се говори, че американските F-16 и другите модификации имат монтиран таен чип, чрез който самолетът може да бъде взривен, ако е пленен от вражески сили, за да не станат тяхно достояние технологията на летателния апарат и бойните му способности. Твърди се, че руската страна при ремонт на стари съветски самолети монтира подобен секретен чип, който може да бъде задействан, ако машината бъде насочена срещу руски военни сили или обекти. Това обяснение съвсем не е лишено от логика, след като във военната доктрина на Руската федерация  НАТО е определен като враг и неприятел, а в това число и България.

Колко скъпа е криворазбраната любов към Русия?

За много скептици, русофили, русороби или русопаразити руската следа в драмата с изчезналия военен изтребител ще бъде посрещната с ирония, подигравки и намеци дори за болна психика и патологична русофобия. Но дългът ни към паметта на загиналия пилот, към съюзниците ни от НАТО и към българското общество налагат разследване на всички възможни версии, неподценяването им и допускането им за възможни. В тази посока вече имаме лошия пример от взривовете във военните ни заводи през 2012, 2013 и 2014 година. Ако разгърнете медиите ни от това време, няма да намерите и думичка изразено съмнение на експерти, прокурори или разследващи, че е възможно да става дума за чужда диверсия, насочена пряко срещу националната ни сигурност, а камо ли за руска. 9 години по-късно обаче държавното обвинение вече работи по руска следа като умишлена и основна причина за взривовете. Всичко се промени преди два месеца, след разкритията на чешките специални служби, а днес даже българската прокуратура издирва и конкретни извършители, свързани с ГРУ.

Ако преди 9 години от криворазбрано приятелство с Русия проспахме умишлено или от неграмотност чуждата диверсия, то днес нямаме право отново да излагаме на риск националната си сигурност. Разследването на изчезналия във водите на Черно море изтребител задължително трябва да стане и със прякото участие на експерти от НАТО, както настояват от Атлантическия съвет на България.